Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. Г. И. от [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение №508/23.03.2017 г. по адм. дело №2710/2016 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед №365з -3186/07.09.2016 г. на директора на ОДМВР - [населено място]. Касаторът поддържа в касационната жалба, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществени съдопроизводствени нарушения и необосновано, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед.

Ответникът по касационна жалба - директорът на ОДМВР - [населено място], не взима становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна.

За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, издадена от директора на ОДМВР - [населено място], на младши инспектор Г. Г. И. - младши автоконтрольар към група "Организация на движението, пътен контрол, превантивна дейност" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - [населено място] е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повищаване в длъжност" за срок от една година на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2 ; чл. 197, ал. 1, т. 5; чл. 201, ал. 1, т. 1 ЗМВР за това, че на 23.05.2016 г. в [населено място], за времето от 17 ч. до 18ч. 40 мин., като старши на наряд по пътен контрол, без съгласуване и разпореждане на длъжностно лице, отговорящо за дейността на пътния контрол или дежурния в ОДЧ, е допуснал...