Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Директорът на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град В. Т - А. П. М. обжалва решение № 251/19.07.2017 г. на Административен съд, В. Т, постановено по адм. дело № 197/2017 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-04000416000044-091-001/26.08.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В. Т.

В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложените доводи са за нарушение на чл. 172, ал. 1 ДОПК при преценката на съда за изтекла погасителна давност за оспорените задължения за лихви върху авансови вноски по ЗКПО за 2009 г. в размер на 21 071.45 лева. Касаторът твърди, че изводите на съда за прекратяване действието на наложените предварителни обезпечителни мерки с ПНПОМ от 27.01.2016 г. на 27.05.2016 г., са направени при неизяснена фактическа обстановка. В тази връзка поддържа довод за нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК. Представя по реда на чл. 219, ал. 1 АПК писмени доказателства за продължаване действието на наложените предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 4 ДОПК - до 01.09.2016 г., в който срок е издаден и оспореният ревизионен акт.

При тези факти, счита, че погасителната давност за процесните задължения е спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК и към момента на издаване на ревизионния акт не е изтекла.

Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - [фирма], [населено място], [община], чрез процесуалния си представител адв. М. Д. оспорва касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор и писмена молба от 26.02.2018 г. Претендира присъждане на разноски

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - В. Т е бил ревизионен акт, с който на [фирма] са установени задължения за лихви върху авансови вноски за корпоративен данък по ЗКПО за 2009 г. в общ размер на 21 071.45 лева към 31.12.2009г. За да отмени акта, съдът е уважил възражението на жалбоподателя за погасяване на оспорените задължения по давност, с изтичане на 5 - годишния давностен срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК.

В мотивите си съдът е посочил, че страните не спорят по фактите, тъй като и в жалбата и в решението на директора на дирекция ОДОП - В.То са изложени датите на спиране на давността. Констатирал е, че разликата в становищата им е по отношение на действието на наложените обезпечителни мерки с постановление /ПНПОМ/ № 994/27.01.2016 г.

От фактическа страна съдът е установил, че действието на тези обезпечителни мерки е прекратено на 27.05.2016 г., т. е. след 4 месеца, тъй като към тази дата не е бил издаден процесният ревизионен акт. Според съда от 28.05.2016 е започнал да тече давностният срок, тъй като спирането на давността на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК може да бъде до една година. За периода от 28.05.2016 г. до датата на издаване на оспорения акт (26.08.2016 г.) остатъкът от давностният срок е изтекъл. С тези мотиви съдът е обосновал извод за отмяна на ревизионния акт.

Решението е правилно като краен резултат, по следните съображения:

Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. По силата на чл. 162, ал. 2, т. 9 във връзка с т. 1 ДОПК вземания за лихви върху данъци, каквито са и оспорените задължения за лихви върху авансови вноски за корпоративен данък по ЗКПО, са публични задължения. Обстоятелствата, при които давността спира и се прекъсна, са посочени в чл. 172 ДОПК.

Неправилно съдът е приел, че действието на наложените обезпечителни мерки с постановление № 994/27.01.2016 г. е прекратено на 27.05.2016 г. Съгласно чл. 121, ал. 4 ДОПК предварителните обезпечителни мерки се смятат прекратени, когато в срок до 4 месеца от налагането на първата предварителна обезпечителна мярка не е издаден ревизионен акт, освен ако е направено искане за продължаването им пред административния съд по местонахождението на органа, наложил обезпечителната мярка. От представените с касационната жалба на основание чл. 219, ал. 1 АПК писмени доказателства се установява, че действието на обезпечителните мерки е продължено от административния съд определение до 01.08.2016 г., съответно до 01.09.2016 г. Ревизионният акт е издаден на 26.08.2016 г., при действието на обезпечителните мерки.

Независимо от неправилната преценка относно момента на прекратяване действието на предварителните обезпечителни мерки, по постановление № 994/27.01.2016 г., настоящият състав намира, че крайният извод на първоинстанционният съд за изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК е в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон.

Принципно правилно съдът е преценявал изтичането на давностния срок, с оглед на обстоятелствата за спиране на давността по чл. 172, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 ДОПК. Страните не спорят и съдът законосъобразно е определил началният момент на срока по чл. 171, ал. 1 ДОПК - давността за погасяване на процесните задължения от 2009 г. е започнала да тече на 01.01.2010 г. и изтича на 31.12.2014 г. В този срок, със заповед за възлагане на ревизия от 26.11.2014 г., връчена на 08.12.2014 г. е започнало ревизионното производство по установяване на спорните задължения. На основание чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК - на 08.12.2014 г. давността е спряла до издаване на акта, но за не повече от година т. е. до 08.12.2015 г. До този момент от давностният срок са изтекли 4 години, 11 месеца и 7 дни. Неизтеклият давностен срок е 24 дни, както е посочено и в касационната жалба и в отговора на дружеството - ответник.

От данните по делото се установява, че ревизионен акт е издаден на 09.10.2015 г. преди изтичане на 1 годишния срок по чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК. Този акт е обжалван по административен ред с жалба от 28.10.2015 г. и е отменен от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. В. Т с решение от 04.01.2016 г. На основание чл. 172, ал. 2, изр. 2 ДОПК ако актът за установяване на задълженията бъде отменен давността не се смята прекъсната. В това отношение следва да бъдат споделени доводите на касатора, че с отмяната на ревизионния акт от 09.10.2015 г. се възстановява висящността на ревизионното производство, започнало на 08.12.2014 г. със ЗВР от 26.11.2014 г.

При това положение давността е спряна както следва:

- на основание чл. 171, ал. 1, т. 1 ДОПК - за периода от започването на ревизионното производство, но за не повече от година т. е. от 08.12.2014 г. до 08.12.2015 г. Наложените обезпечителни мерки в рамките на първата ревизия, с постановление от 22.07.2015 г., отменени с постановление от 19.11.2015 г., са в рамките на посочения едногодишен срок.

- на основание чл. 171, ал. 1, т. 4 ДОПК - за времето на обжалване на първоначалния ревизионен акт по административен ред с жалба от 28.10.2015 г. до 04.01.2016 г., когато е издаденото решението на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, гр. В.То.

От изложеното е видно, че давността е спряна до 04.01.2016 г. Към този момент неизтеклият давностен срок е без промяна - 24 дни.

Неправилно касационният жалбоподател счита, че с образуването на втората ревизията със ЗВР № Р-04000416000044-020-001/07.01.2016 г., връчена на 18.01.2016 г. давностният срок отново е спрян на основание чл. 171, ал. 1, т. 1 ДОПК. Това становище е в противоречие с цитираната норма, която предвижда, че спирането е за не повече от година, в рамките на започналото производство по установяване на задълженията - в случая в рамките на цялото ревизионно производство по установяване на спорните лихви върху авансови вноски по ЗКПО за 2009 г. от започването му на 08.12.2014 г. до издаването на акта на 26.08.2016 г. Нормата не обвързва спирането на давността със започването на ревизия, а със започването на производство по установяване на задълженията. В случая в рамките на ревизионното производство са образувани две ревизии. В този смисъл е и становището на решаващия орган, че с отмяната на първоначалния ревизионен акт, се възстановява висящността на ревизионното производство. Поради това неправилно страните и съдът приемат, че давност тече само за периода от 04.01.2016 г. до 18. 01.2016 г.

С оглед на изложеното преценката за изтичане на остатъкът от давностния срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК е в зависимост от момента, в който е спряна давността на другото посочено от касатора основание - по чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК. Нормата предвижда, че давността спира, с налагането на обезпечителни мерки. От стриктното й тълкуване следва, че за да бъде спрян давностният срок на това основание, не е достатъчно само да бъде издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки, а следва обезпечителните мерки да са действително наложени. Моментът на налагането на обезпечителната мярка зависи от нейния вид.

В случая от данните по делото се установява, че по отношение на [фирма] е издадено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ изх. № 994/27.01.2016 г. - запор върху земеделска техника - колесни трактори, марка BELARUS, три броя, всеки, от които с балансова стойност 35 400 лева. До датата на издаване на постановлението (за периода от 04.01.2016 г. - 27.01.2016 г.) са изтекли 23 дни от давностния срок. Към този момент неизтеклата давност е 1 ден. По делото няма данни и доказателства посочените в постановлението обезпечителни мерки да са наложени в деня на неговото издаване и на следващия ден. Такива доказателства не са представени и по реда на чл. 219, ал. 1 АПК с касационната жалба. Моментът на налагане на първата обезпечителна мярка не е посочен и в представените в касационното производство определения на административния съд по чл. 121, ал. 5 ДОПК, който е релевантен за момента на подаване на искането. Съгласно чл. 200 ДОПК налагането на запор се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение. При запор на движима вещ по силата на чл. 201, ал. 1 ДОПК публичният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене на длъжника или на трето лице или изземва и съхранява вещите, като върху вещта може да се поставя запорен знак (стикер). А в случаите, когато запорът се налага върху земеделска и горска техника, подлежаща на регистрация по чл. 11 от ЗРКЗГТ, нормата на чл. 201, ал. 3 ДОПК (ред .ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) предвижда, че съобщение за наложения запор се изпраща до съответната областна дирекция "Земеделие", в чийто регистър подлежи на регистрация запорираната земеделска или горска техника. До изтичането на остатъкът от давностния срок, който е 1 ден, не се установява да са наложени обезпечителните мерки, поради което не е налице основанието по чл. 175, ал. 1, т. 5 ДОПК за спиране на давността. Продължаването на действието им след изтичане на давностният срок е ирелевантно.

С оглед на изложеното крайният извод на първоинстанционния съд, че оспорените задължения са погасени по давност е правилен, поради което решението следва да се остави в сила.

При този изход на спора разноски се дължат на ответника по касация в размер на 1354.57 лева, платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 251/19.07.2017 г. на Административен съд, В. Т, постановено по адм. дело № 197/2017 г.

ОСЪЖДА дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град В. Т да заплати на [фирма], [населено място], [община] сумата от 1 354.57 лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.