Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от главен специалист при кметство М., действаща чрез адв. Б. Т. срещу Решение № 440 от 07.12.2016 г., постановено по адм. д. № 407 по описа на Административен съд – Враца (АС – Враца) за 2016 г. С него, по жалбата на В. Г. Х., е отменен изричен отказ за издаване на удостоверение за наследници, обективиран в Писмо изх. № 428 от 22.06.2016 г. на главен специалист при кметство [населено място], О. [] и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. Наред с това, ответникът е осъден да заплати на Х. разноски по делото в размер на 310, 00 лв.

В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК – неправилност поради постановяването му в противоречие с материалния закон и неговата необоснованост. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява, че при издаването на оспорения отказ са спазени посочените от първоинстанционния съд разпоредби на чл. 35, чл. 36, ал. 1 и чл. 13а АПК. Извършена е проверка в Национална база данни „Население“ (НБДН), локална база данни „Население“, в личните регистрационни картони на родителите на Д. К. К. и е установено наличие на предходно искане и отказ за издаване на удостоверение за наследници от 2014 г. Касационният жалбоподател намира за относима разпоредбата на чл. 38, ал. 4 от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) (ЗГР) и поради липсата на представени доказателства от Х. относно правния статус на К. поддържа становище, че административният орган не може да въведе данни за смъртта на един от потенциалните наследници без представен акт за смърт или съдебно решение, установяващо този факт. По подробно изложените в тази насока съображения в касационната жалба се иска отмяната...