Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от изпълнителния директор С. К., против решение № 2092 от 23.11.2017г., постановено по адм. дело № 2761/2017 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане и/или възстановяване № 5303000007/26.07.2017г., издаден от орган по приходите при О. Б, потвърден с решение № 3/30.08.2017г. на директора на Дирекция „ФБМДТ” на община Б., в частта относно определения размер на подлежащата на възстановяване лихва за недължимо платена такса битови отпадъци /ТБО/ за 2011г. и 2012г. в размер на 859, 34 лева.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се оплаквания за неправилност на съдебното решение. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени Акт за прихващане и/или възстановяване № 5303000007/26.07.2017г., издаден от орган по приходите при О.Б.П се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Директорът на Дирекция "ФБМДТ" община Б. в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил Акт за прихващане и/или възстановяване № 5303000007/26.07.2017г., издаден от...