Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Х. С. срещу решение № 1865 от 22.03.2018г., постановено от Административен съд София-град, първо отделение, 9 състав по адм. д.№ 1910/2018г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост на правните изводи – касационно отменително по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, съобразно правилата на чл. 221, ал. 2 – ал. 5 от АПК.

Ответникът – председателя на Държавната агенция за бежанците, представляван в производството от юрк.И., излага доводи за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение № 274/30.01.2018 година на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал., т. 2, във връзка с чл. 8 от ЗУБ и чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на от М. Х. С. - гражданин на Пакистан.

Съдът е отхвърлил оспорването. За да стигне до извод за законосъобразност на оспореното решение, съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му законови правомощия и в предписаната писмена форма. Съдът е стигнал до правен извод, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да...