Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на О. П срещу решение №9 от10.02.2017г., постановено по адм. д.№ 524/16 година от Административния съд – Перник.
С обжалваното решение, по жалба на С. Й. П. е отменена заповед № 1885/29.08.16г. на кмета на О. П и общината е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски за съдебното производство в размер на 510 лева.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост на решението, допуснати от съда съдопроизводствени нарушения, както и неправилно приложение на материалния закон.
Ответниците в касационното производство – С. Й. П. и М. Д. П. не изразяват становище по жалбата.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срок и от страна в съдебния спор, за която съдебното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията, обосновали този извод на касационната инстанция са следните: Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед, с която кметът на О. П отменя предходна своя заповед № 1200/25.07.2012г., с която се утвърждава решение по протокол № 9-7/17.07.2012г. на Комисията назначена със заповед № 922/01.06.2011г. на кмета на О. П за определяне на застроената част от имот с пл.№ [номер] по плана на [населено място], кв.[квартал] във връзка с изискванията на т. 1.10. от Заповед № 02-14-461/03г. на МРРБ и с която имот № [номер] /идентичен с имот №[номер] в кв.[номер] от помощния план/ с графична площ 2200кв. м. попада в УПИ [номер], кв.[номер] – отреден за жилищно строителство и трафопост – незастроен. Фактически, заповедта е обоснована с влязлото в сила Постановление за прекратяване на наказателно производство от 31.08.2015г. на Районна прокуратура – Перник, с което е указано да се извърши анализ на процедурата и се предприемат действия по отмяната на административния акт. Правното основание, посочено в заповедта е чл. 44, ал. 2 ЗМСМА и чл. 99, чл. 100 и 102 АПК.
Административният съд, за да постанови обжалвания резултат е установил, че със заповед № 1200/25.07.12г. кметът на О. П е утвърдил решение по протокол № 9-7/17.07.12г. на комисия, назначена със заповед за определяне на застроената част на имот с чл.№ [номер] по плана на [населено място]. Заповедта била издадена след проведена процедура по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ и въз основа на нея е издадено удостоверение, послужило пред ОбСЗ-Перник за приемането на решение № 2419/17.09.12г., с което се признава право на собственост на наследниците на С. А. Ж. върху нива от 2.200 дка, седма категория, находяща се в землището на [наименование], в м.“[наименование]“, представляваща имот № [номер] от кадастралния план, изработен през 1978 година.
Установено е също така, че Районната прокуратура-Перник е образувала досъдебно производство на 21.11.2014г. за това, че длъжностно лице в кръга на службата си е съставило официален документ – удостоверение по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, в който са удостоверени неверни обстоятелства, с цел той да се използва като доказателство за тези обстоятелства. Проверката е прекратена, тъй като не е установено извършено престъпление. Постановлението за прекратяването й е изпратено на О. П, като в диспозитива му е указано, общинската администрация да изследва удостоверение с изх.№ 12/ТР-2210/28.08.2012г. и да отмени административния акт.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал изводи, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, доколкото отменената заповед, не е подлежала на административен контрол пред по-горестоящ административен орган и е влязла в сила. Съдът е приел, че административният орган е допуснал съществено нарушение като не е конкретизирал във връзка с коя от хипотезите, изброен в чл. 99, ал. 1 АПК се издава заповедта. Съдът е приел, че с издаването на оспорената заповед, административният орган е допуснал и друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в непровеждането на процедурата по глава пета от АПК. След като е съобразил документите в административната преписка, съдът е приел, че приложими в случая са евентуално т. 1 и т. 2 от чл. 99 АПК спрямо които е преценил обстоятелствата по делото. Съдът е приел, че не е спазен срока за възобновяване на производството по т. 1 на чл. 99 АПК, тъй като заповедта, която се отменя с оспорената заповед е влязла в сила още през 2012г., като съдът прима, че това е станало най-късно на 28.08.2012г., която дата свъзрзва с датата на която е издадено удостоверението по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ. Съдът е посочил, че тримесечният срок по т. 1 на чл. 99АПК е изтекъл на 28.11.2012г.
Съдът е приел, че конкретният случай не изпълнява и хипотезата на т. 2 от чл. 99 АПК, тъй като на първо място, не са посочени новите факти и обстоятелства, а дори като такива да се възприеме прокурорското постановление, то е връчено на О. П на 01.09.15 година.
Съдът е посочил, че обстоятелството, че в прокурорското постановление се съдържа указание издаденото удостоверение да бъде проверено и административният акт да бъде отменен, това не означавало да се предприемат действия в разрез с установените правила по глава седма от АПК. Крайният извод на съда е, че процедурата по възобновяване на административното производство и издадената заповед № 1885/29.08.16г. са проведени при грубо нарушаване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, поради което подадената жалба следва да се уважи.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Съдът основателно е приел, че в оспорения пред него административен акт не е конкретизирано основанието на което е издаден. Както правилно е посочил съдът, чл. 99 съдържа седем хипотези при наличието на всяка една от които, производството по издаването на индивидуалния или общия административен акт може да бъде възобновено. В конкретния случай, в оспорения акт не се конкретизира хипотезата/хипотезите, която/ които се твърди, че са налице. Изхождайки от фактическото основание, посочено в оспорения акт, съдът основателно е приел, че то би могло да осъществи хипотезата на точка първа или на точка втора от чл. 99 АПК. Съдът е приложил правилно материалния закон, приемайки, че и при двете посочени хипотези, срокът за възбоновяване на производството е пропуснат.
Неоснователно е оплакването на касатора, че административният съд е следвало да прецени дали Заповед № 1200 от 25.07.2012г. е влязла в сила, тъй като лицата Г. Д. И. и наследниците на К. К. К. не били включени в списъка на заинтересованите лица, на които заповедта да се връчи. Административният съд е извършил тази преценка и това става ясно от мотивите му. По този въпрос съдът основателно се е позовал на ТР №5/18.10.11г., постановено от ОСК на ВАС по т. д.№ 8/2010г. приемайки, че в производствата по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ няма заинтересовани страни. Съдът основателно е приел, че това възражение на ответника в производството пред него е в разрез с довода му за законосъобразност на оспорената заповед, тъй като законосъобразното процедиране по реда на чл. 99 и сл. от АПК изисква индивидуалният административен акт, производството за който се възобновява да е влязъл в сила.
Неоснователно е оплакването на касатора, че административният съд не е извършил косвен съдебен контрол за законосъобразност на заповед № 1200/25.07.12 година. Пред административния съд, ответникът чрез своя процесуален представител е направил в съдебно заседание, проведено на 15.12.2016г. възражение за нищожност на заповед № 1200/25.07.12г., тъй като били налице съществени пороци. Административният съд с определение от същото съдебно заседание е отговорил на направено възражение, че то е недопустимо, тъй като предмет на контрол за законосъобразност пред съда е друг индивидуален административен акт и косвения контрол върху посочената заповед е недопустим, както и че административният орган не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция споделя извода на административния съд за недопустимост на косвения съдебен контрол в рамките на съдебното производство по оспорване на индивидуален административен акт. Съгласно чл. 149, ал. 5 АПК, административните актове могат да се оспорват с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, като тази възможност съществува освен за засегнатите от акта лица и за прокурора по аргумент от чл. 147, ал. 2 АПК.
Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато нарушение от административния съд изразяващо се в необсъждане на приложените писмени доказателства по делото и обясненията и исканията на ответника.
Административният съд е обсъдил прокурорското постановление, послужило като фактическо основание за издаването на оспорения акт, посочвайки, че с него са установени пороци при издаване на удостоверението по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, като правилно е прието от съда, че това обстоятелство само по себе си, не е основание да се пренебрегват законоустановените процедури за отмяната на административния акт. Видно от Постановлението за прекратяване на наказателното производство, издадено от прокурор при Районна прокуратура – гр. П. по досъдебно производство № 145/2014г. по описа на ОД МВР –гр. П., преписка рег.№ 2020/2014г. по описа на Районна прокуратура-гр. П. е, че е прието за установено, че местонахождението и границите на имота, описан в удостоверение № 12/ТР-2210/28.08.2012г. на О. П, възстановен впоследствие на наследниците на С. А. Ж. не отговарят на действителното фактическо положение.
Съдът не е обсъдил в решението си удостоверение изх.№ 17/ВП-50-1/12.01.2017г.(лист 81), издадено от инж. В. К., заместник-кмет“Строителство и устройство на територията“ видно от което е, че поземления имот, описан в удостоверението, посочено и в прокурорското постановление попада върху част от други два поземлени имота ( ПИ [номер] и ПИ [номер]), които са отчуждени от лица, различни от С. А. Ж. и неговите наследници, видно от удостоверение за наследници №21/11.11.2009г. (лист 53 от делото). В кориците на делото се намира и отчуждителната преписка за поземлените имоти [номер] и [номер] ( листа 85-99 от делото), която не е обсъдена от съда.
От друга страна, по делото са представени две решения на Общинска служба по земеделие – [населено място], издадени по едно и също заявление вх.№ 4518А от 27.05.1992г. на В. Л. П. и двете касаещи имот, заявен с пореден №11 от заявлението и установен с опис-декларация №70, том 2. Това са решение № 1730/27.08.2007г. ( лист 48-50 от делото на административния съд) и решение № 2419/17.09.2012г. ( лист 9-10 от делото). С първото решение се признава на наследниците на С. А. Ж. право на собственост върху нива от 2.500дка, седма категория, находяща се в строителните граници на [населено място] в местност [наименование], но се отказва възстановяването й поради непредставяне на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ, а с второто решение се признава право на собственост на наследниците на С. А. Ж. за нива от 2.200 дка, седма категория, находяща се в землището на [наименование] в местността [наименование], имот № [номер] от кадастрален план, изработен 1978г. с упоменати граници и се възстановява собствеността върху този имот. Тези решения също не са обсъдени от съда, както и обстоятелството, че в кориците на делото не се намира информация, че първото решение на ОбСЗ, с което е отказано възстановяването на имота, заявен с пореден №11 от заявлението е изрично отменено.
Липсата на обсъждане на посочените документи и обстоятелствата, които се установяват с тях, не може да се възприеме като допуснато съществено нарушение от страна на съда, тъй като тези документи са неотносими към предмета на спора и обсъждането им не би довело до решение, различно от постановеното от административния съд.
Посочените документи са от значение за разрешаването на материалноправният спор за собствеността на имота, описан в удостоверението, ако О. П счита, че е налице такъв между нея и лицата, ползващи се от решение № 2419/17.09.2012г. на ОбСЗ-гр. П..
По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно, поради което то следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9 от10.02.2017г., постановено по адм. д.№ 524/16 година от Административния съд – Перник. Решението не подлежи на обжалване.