Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община К. против решение № 255/24.10.2017 г. на Административен съд-Перник, постановено по адм. дело № 205/2017г., с което е отменена негова заповед № РД-138-1/05.04.2017г., издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: ”Масивна сграда – обор за крави”, построен в имот № [номер] по КВС на [населено място], местността [местност], с НТП – нива в срок до 20 юли 2017 г.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му.

Ответникът С. К. Р. от [населено място] оспорва жалбата.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима – подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че визираната в заповедта незаконна стопанска постройка „Масивна сграда – обор за крави” е била допустима по правилата и нормативите действали по време на извършването й, и като такава е неподлежащ на премахване „търпим строеж” по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, а обжалваната заповед е материалноправно незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно.

С представените от страните доказателства и заключението на вещо лице по съдебно-техническа експертиза е установено, че процесният обор по време на изграждането му през 1999 – 2000 г. не попада в чертите на регулационния план на [населено място], а попада в земеделска земя в имот № [номер] по КВС и не е отразен в действащата карта на възстановената собственост на [населено място]. Вещото лице уточнява, че постройката с оглед на нейното предназначение представлява стопанска постройка със селскостопанско предназначение (отглеждане на животни) и съответства на изискванията на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ, както и на чл. 169, ал. 1 ЗУТ, като отговаря на изискванията и нормативните актове и технически спецификации за осигуряване в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок на съществените изисквания: носимоподобност, безопасност при пожар, хигиена, безопасна експлоатация и защита от шум и опазване на околната среда. Съобразявайки тези характеристики на постройката правилно съдът приема, че е била допустима за изграждане в земеделска земя, съгласно чл. 108, ал. 1, т. 1 ППЗТСУ.Уено е също така, че в приетия период на изграждане на строежа е била действаща Наредба № 2/10.04.1998 г. за застрояване в земеделските земи, издадена на основание чл. 201 ЗТСУ и изграденият обект е допустим строеж с оглед начина му на изграждане и е съвместим с основното предназначение на земите, тъй като служи за отглеждане на животни. Допустимостта на строежа по време на извършването му през 1999-2000 г., както по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, така и по действащите разпоредби на ЗУТ, го определя като търпим по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и неподлежащ на премахване.

Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 255 от 24.10.2017 г. на Административен съд-Перник, постановено по адм. дело № 205/2017 г. Решението е окончателно.