Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на комисията на чл. 210 ЗУТ при район "Овча купел" - Столична община, против решение № 6313/03.11.2017 г., постановено по адм. д. № 6564/2017 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Б. Г. против решение по протокол № 6/29.03.2017 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № РОК 16-РД-09-384/04.10.2016 г. на кмета на район "Овча купел" - СО. Съдът е изменил решението в частта му относно размера на обезщетението за частта от 203 кв. м. от имот с идентификатор [номер], която е непосредствено засегната от специализирания ПУП - от 24563 лева на 41359.22 лева.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗУТ изрично препраща относно определяне размера на обезщетението към чл. 210 ЗУТ, а текстът на ал. 1 изрично предвижда оценката и определяне на размера на обезщетението да се определят по пазарни цени. Липсва легална дефиниция на понятието пазарни цени, не е посочен и редът, по който следва...