Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на доц. д-р К. А., в качеството й на директор и законен представител на [ЮЛ], [населено място], против решение № 4025 от 15.06.2017 г., постановено по адм. д. № 9059/2016 г. от Административен съд София-град. С него съдът е отменил заповед № РД 15-97 (в края е поставена цифрата 8, което вероятно е техническа грешка) от 24.08.2016 г. на касатора в настоящото производство и е осъдил [ЮЛ] да заплати на жалбоподателите направените от тях разноски.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение. Навеждат се доводи, че то е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. По изложените съображения в нея касаторът моли съда, да отмени обжалваното решение. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат Н. А., която прави искане за присъждане на направените от пълномощника й разноски по представения списък.

От ответните страни по касация [фирма], представлявано от адвокат Д. П. и [фирма], представлявано от адвокат Д. Т.-Г., е постъпил писмен отговор против касационната жалба. В него се твърди, че касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение е правилно и законосъобразно. В отговора са изложени възражения против всеки един пункт от твърденията в касационната жалба. По изложените в отговора съображения двете дружества молят съда, да остави без уважение касационната жалба. Не претендират присъждане на разноски.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че дружеството [фирма] е имало правен интерес от подаването на жалбата. На следващо място счита, че съдът правилно от установената фактическа обстановка е приел, че със заповедта, предмет на жалбите, е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение,...