ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 196
С., 6.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Д. ХИТОВА
Д. СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията
Д. СТОЯНОВА
гр. дело № 2301/2013год.
Производството е по чл. 247, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на Р. П. С., с която се поддържа, че в постановеното по делото определение №530 от 25.04.2013г. съставът на ВКС е изложил ясно формираната си воля, че касаторът следва да бъде осъден да му заплати сторените и удостоверени по делото разноски в размер 300лв., но е пропуснал да отрази тази си воля в диспозитива на съдебния си акт. Заявил е искане за допълване на определението в посочения смисъл като касаторът бъде осъден да му заплати сторените разноски.
Ответната по молбата страна – [община], не взема становище по молбата.
Върховен касационен съд, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
С оглед заявените в молбата обстоятелства и формулираното от молителя искане, същата следва да се квалифицира като такава с правно основание чл. 247 ГПК – за допускане поправка на очевидна фактическа грешка.
При извършената проверка по делото, съдът констатира, че в определение №530 от 25.04.2013г. постановено по гр. д. № 2301 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, действително е допусната очевидна фактическа грешка, която се изразява в следното: В мотивите на акта съдът е изложил ясно формираната си воля, че атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка, че предвид изхода разноски за касатора не се следват, а в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят действително...