Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на З. К. К. против решение № 545 от 30.01.2018 г. по адм. дело № 10097/2017 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на К. против заповед № РКП17-РД56-181/ 09.08.2017 г. на кмета на район „Красна поляна“, Столична община, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и 4 от Законаза общинската собственост (ЗОС) и чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столичната община (НРУУРОЖТСО) е прекратено наемното правоотношение между нея и Столичната община, район „Красна поляна“, за имот - частна общинска собственост, находящ се в [жилищен адрес] за една стая и обслужващи помещения. Жалбоподателката поддържа, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и представените доказателства. Моли да бъде отменено. Прави и евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът – кметът на район „Красна поляна“, Столична община оспорва касационната жалба. Моли решението на Административен съд София - град да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – София град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от...