Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по постъпила касационна жалба от Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, гр. С., чрез юрисконсулт Д. П., против Решение № 5037 от 27.07.2017 г. по адм. дело № 6652/2017 г. по описа на АССГ (Административен съд София - град), І отделение, 34 състав. Със съдебното решение е отменено решение № 10993/31.05.2017 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Р. А. и е изпратено личното дело на А. Р. А., на административния орган - председателя на ДАБ към МС на РБ за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
Касационният жалбоподател счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В открито съдебно заседание пред ВАС чрез пълномощника си юрисконсулт Ч. поддържа жалбата и отново заявява, че решението е немотивирано и ако съдът беше обсъдил приложените по делото доказателства, би стигнал до различни правни изводи относно законосъобразността на издадения индивидуален административен акт.
Ответната страна - Х. Г. Ф. Г. С. като майка и законен представител на малолетното си дете А. Р. А., не изразява становище по касационната жалба.
Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че така разглежданата касационна жалба е подадена в срок, допустима е, но по същество се явява неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият състав на ВАС намира, че входираната на 14.08.2017 г. касационна жалба на Държавната агенция за бежанците е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 31.07.2017 г., и като подписана от надлежно упълномощено лице - юрисконсулт на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Както се каза по-горе, с обжалваното решение № 5037 от 27.07.2017 г. по адм. дело № 6652/2017 г., Административен съд София - град, Първо отделение, 34 състав, ОТМЕНЯ Решение № 10993/31.05.2017 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Р. А. и ИЗПРАЩА личното дело на А. Р. А., на административния орган - председателя на ДАБ към МС на РБ за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
Първоинстанционният съд е констатирал, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, спазени са изискванията на чл. 59 АПК за форма, съдържа предвидените в ал. 2 задължителни реквизити, с означение на фактическите и правните основания за издаването му - чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. с чл. 68 от ЗУБ, но е приел, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Обосновал се е, че в оспореното решение е посочено, че с решение № 7478/30.03.2017 г. на председателя на ДАБ е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. Г. Ф. Г. С. – майка и законен представител на заявителя А. Р. А.. В съобразителната част на процесното решение обаче изобщо не е била обсъдена бежанската история на детето в контекста на изложеното от майката, като в преписката по административното производство липсва посоченото решение, от което ДАБ извлича основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съдът е счел, че е налице връзка и зависимост между производствата на Х. Г. Ф. Г. С. – лично и като представител на малолетното си дете - и производството, образувано пред ДАБ. Съдът е приел също, че в тази връзка следва да се съобрази, че административният орган не е обсъдил фактите, липсата или наличието на подадена молба за предоставяне на хуманитарен статут на съпруга на чужденката и на другите й две деца, които също се намират в България. Така постановеното решение е правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.
С оглед ниската възраст на детето - на 1 (един) месец към датата на подаване на молбата за предоставяне на международна закрила, и на 5 (пет) месеца към датата на постановяване на оспореното решение за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗДт) е неприложим. Допуснато е обаче нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, съдържащ правилото, че при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. По делото не са налице данни, нито се твърди, че за случая е била уведомявана компетентната дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на малолетното дете, а по време на производството не е присъствал социален работник, който да е дал становище, нито е представен социален доклад. Многократно в практиката си Върховният административен съд е имал възможността да се произнесе по приложението на горецитираната разпоредба, като е приемал, че същата е императивна по характер и нарушаването й води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По силата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето. Разпоредбата следва да се тълкува във връзка с прилагане принципа за „висшия интерес на детето”, установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина малолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6а от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) - (нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.), съгласно която, при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) и по-конкретно - в т. 11 от § 1 ДР на ЗУБ също нова - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., е предвидено, че „Най-добрият интерес на детето” е понятие по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО).
В тази връзка, обоснован е изводът на съда, че според съображение 19 на Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета е посочена необходимостта да се разшири понятието „членове на семейството”, за да се вземат предвид различните конкретни обстоятелства на зависимост и специално внимание, което да бъде отделено на висшия интерес на детето. В съображение 18 е посочено, че „висшият интерес на детето” следва да има първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението на директивата. При определяне на висшия интерес на детето, държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството. Председателят на ДАБ, в качеството му на държавен орган има задължение, произтичащо от посочените разпоредби, да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, както и правомощието да прецени наличието или не на законоустановените предпоставки за ограничаването на това право.
Позоваването в касационната жалба на решението на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на майката на бебето Х. Г. Ф. Г. С., гражданин на Афганистан, е неоснователно доколкото то не е окончателно и няма данни да е влязло в сила. От друга страна, тъй като се касае за дете, родено в гр. [населено място], България видно от представеното по делото Удостоверение за раждане от Столична община - Р. Т, то не може да има своя бежанска история, отделна и различна от тази на майка му, респективно на съпруга й и на другите им две деца - също малолетни: С. Р. А. и М. О. Р. А.. Всички тези факти и обстоятелства следва да се обсъдят съвместно, а не разделено.
Следва да се прецени приложението на чл. 22 от ЗУБ, както и на чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ, като се вземе предвид легалната дефиниция на „членове на семейството”, дадена в т. 3 от § 1 ДР на ЗУБ, и по-конкретно в буква „а”, а именно: „съпругът, съпругата или лицето, с което се намира в доказано стабилна и дълготрайна връзка и техните ненавършили пълнолетие, невстъпили в брак деца”, а в конкретния случай се касае за бебе, което дори към настоящия момент е на възраст година и половина.
С оглед изложеното, и с тези коригиращи и допълващи мотиви, обжалваното пред ВАС решение на Административен съд София-град следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5037 от 27.07.2017 г. на Административен съд София - град, Първо отделение, 34 състав, постановено по адм. дело № 6652/2017 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно.