Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. Д. В., [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. [номер], ап. [номер] срещу Решение №3397 от 19.05.2017 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №283/2017 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-в В. срещу решение по Протокол №8 от 25.10.2016 г. на Факултетния съвет на [наименование] на [ЮЛ], с което за академичната длъжност „професор“ по научна специалност 4.4. „Науки за Земята“ е избран доц. д-р К. Б. Б..

Касационният жалбоподател – В. Д. В., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не е отчел, че в хода на конкурсното производство са допуснати съществени нарушения като не му е осигурен достъп до материалите и документите, не са спазени условията и реда за провеждане на конкурса регламентирани в Закон за развитие на академичния състав в Р. Б, Правилник за неговото прилагане и Правилник за развитие на академичния състав на [ЮЛ] (Правилника).

Счита, че „много от оценките извършени в рецензиите и становищата на членовете на научното жури не спазват условията за заемане на академична длъжност „професор“, установени в чл. 24 и 27“ от Закон за развитие на академичния състав в Р. Б (ЗРАСРБ), като при равни условия по чл. 24, ал. 1 ЗРАСРБ допълнително могат да се ползват правилата на чл. 27, ал. 4 ЗРАСРБ. Излага факти от научната си кариера и счита, че на заседанието на журито и на факултетния съвет почти не е имало дебати и не са разгледани реалните факти и неговите възражения. Счита, че става въпрос за неглижиране и дискриминиране, фаворизиране на спечелилия кандидат.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да обяви конкурса за недействителен.

Ответникът по касационната жалба – Факултетният съвет на [наименование] на [ЮЛ], не взема становище.

Ответникът по касационната жалба – К. Б. Б., не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е установил фактите по делото и е направил обосновани и правилни правни изводи.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 22.04.2016 г. в Държавен вестник е обявен конкурс за заемане на академична длъжност „професор“, научна специалност 4.4. „Науки за Земята“ (Геология и проучване на полезни изкопаеми) в [наименование] на [ЮЛ].

2. На 31.05.2016 г. Факултетният съвет на свое заседание, на което присъстват 24 членове от 31 членове редуциран състав при 32 членове списъчен състав, избира научно жури.

3. На 06.06.2016 г., със Заповед №38-366, Ректорът на [ЮЛ] назначава, по предложение на Декана на [наименование], научно жури в избрания от Факултетния съвет състав.

4. На 06.06.2016 г., със Заповед №РД-38-367, Ректорът на [ЮЛ], по предложение на Декана на [наименование], назначава конкурсна комисия.

5. На 28.06.2016 г. Факултетният съвет, на свое заседание при присъстващи 23 членове, взема решение за замяна на един от членовете на научното жури.

6. На 29.06.2016 г. конкурсната комисия допуща до участие в конкурса и двамата кандидати – доц. д-р К. Б. Б. и гл. ас. д-р В. Д. В..

7. На 01.07.2016 г., със Заповед №38-460, Ректорът на [ЮЛ], по предложение на Декана на [наименование], назначава научно жури в състав от седем членове и двама резерва.

8. На 07.07.2016 г. Научното жури провежда заседание като становищата и рецензиите за кандидатите са публикувани на интернет страницата на [ЮЛ]. Заседанието на научното жури е отразено в нарочен протокол №1.

9. На 10.10.2016 г. Научното жури провежда второ заседание, на което присъстват всички членове като с един от членовете е осъществена конферентна връзка. Научното жури взема решение със седем гласа „за“ за академичната длъжност „професор“ да бъде предложен доц. д-р К. Б.. За заседанието е изготвен протокол №2, а с оглед на решението до Факултетния съвет е изготвено предложение, което е надлежно подписано.

10. На 25.10.2016 г., Факултетният съвет, на свое заседание, на което присъстват 26 членове от 32, като преди гласуването един член на съвета е напуснал, с 25 гласа „за“ избира доц. д-р К. Б. за академичната длъжност „професор“.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган – чл. 29в във вр. с чл. 27а, ал. 2 ЗРАСРБ, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство. Решението е в исканата от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания с оглед на изложеното в Тълкувателно решение №4 от 22.04.2004 г. по тълкувателно дело №4/2002 г. на Върховния административен съд и Тълкувателно решение №16 от 31.03.19975 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния съд.

Съдът приема, че при провеждане на конкурса са спазени правилата за провеждане на процедурата – конкурсът надлежно е обявен съгласно чл. 50, ал. 2 от ЗВО (ЗАКОН ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ) (ЗВО) във вр. с чл. 3, ал. 1 и 2 и чл. 29, ал. 3 и 4 ЗРАСРБ, чл. 3 от Правилника; до участие са допуснати и двамата кандидати в съответствие с чл. 114, ал. 4 във вр. с чл. 100 от Правилника и чл. 56 във вр. с чл. 48 от Правилник за прилагане на Закон за развитие на академичния състав на Р. Б (ППЗРАСРБ); съставът на научното жури е определен в съответствие с чл. 4, ал. 1 и 2 и чл. 29а ЗРАСРБ и чл. 5, ал. 1 от Правилника като членовете на научното жури по делото не е установено да са свързани лица с кандидатите по смисъла на §1, т. 5 ЗРАСРБ, а в съответствие с чл. 29а ЗРАСРБ и чл. 115 от Правилника са изготвени три рецензии и четири становища, които са публикувани на интернет страницата на Университета при спазване на чл. 27 ЗРАСРБ.

При спазване на изискванията са взети и решенията на Научното жури – чл. 4, ал. 7 ЗРАСРБ и чл. 5, ал. 9 от Правилника, както и чл. 2, ал. 8 ППЗРАСРБ и чл. 5, ал. 12 от Правилника, както и е изготвено предложението до Факултетния съвет. При спазване на изискванията е взето и решението на Факултетния съвет за избор на доц. д-р К. Б. за заемане на академичната длъжност „професор“. Съдът изрично сочи необвързаността на Факултетния съвет от предложението на научното жури и самостоятелността на двата елемента за заемане на академичната длъжност „професор“ като приема, че двата кумулативни елемента – конкурс и избор, са валидно осъществени.

Въз основа на това прави извод за законосъобразност на оспореното решение на Факултетния съвет и отхвърля жалбата. Изводът на съда е правилен.

Видно от касационната жалба касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяния порок са свързани с преценката на съда за допуснати в хода на конкурсната процедура нарушения – нарушено право на достъп до информация, неспазване от Научното жури на разпоредбите на чл. 24 и 27 ЗРАСРБ и неглижиране и дискриминиране от страна на Научното жури и Факултетния съвет.

Изключително подробно и прецизно първоинстанционният съд е направил преглед на цялата процедура по провежда на конкурса – от обявяването на конкурса до решението на Факултетния съвет. На нито един етап от провеждането на конкурса съдът не е установил нарушение на нормативно установените правила. Този извод на съда кореспондира изцяло с доказателствата по делото. Доводът на касатора за нарушено право на достъп до информация, освен че не е конкретен – не е посочено коя информация, кога и от кого не му е предоставена, не се потвърждава и от доказателствата по делото.

Вярно е, че по делото е приложена молба на касатора до Ректора на [ЮЛ], с която моли да му бъдат предоставени всички документи, отнасящи се до конкурса, както и отговора на ректора, че задължението за уведомяване на участниците в конкурса е на председателя на комисията за допускане до участие, което задължение в случая е изпълнено. Но от това направено искане и получения отговор не може да се направи извод кои документи касаторът е бил възпрепятстван да получи, както и че е лишен от право на достъп до релевантната за конкурса информация. Следва да се посочи, че всички документи, относими за конкурса, са в публично достъпни документи – обявата в Държавен вестник, решенията на Факултетния съвет и на Научното жури в протоколите от заседанията на съвета и журито, заповедите на Ректора. Публично достъпни – на интернет страницата на Университета, са и рецензиите и становищата за двамата кандидати.

С оглед на това по делото няма доказателства под каквато и да било форма правото на касатора да бъде информиран за процесния конкурс да е било нарушено, поради което този негов довод за неправилност на съдебното решение е неоснователен.

Касаторът счита, че Научното жури е взело решението си в нарушение на чл. 24 и 27 ЗРАСРБ. Преди всичко следва да се посочи, както изрично сочи подробно в мотивите си и първоинстанционният съд, че Факултетният съвет не е обвързан от предложението на Научното жури. Оценяването на кандидатите за заемане на академичната длъжност „професор“ от Научното жури гарантира, чрез сравняване качествата на основата на равно третиране – изпълнението на постиженията, посочени в чл. 29, ал. 3 ЗРАСРБ, съгласно чл. 29б, ал. 2 ЗРАСРБ, определено ниво на познание в съответната научна област. Съгласно чл. 29б, ал. 3 ЗРАСРБ при равни условия по чл. 29, ал. 3 ЗРАСРБ научното жури взема предвид и общата оценка, получена от оценяването на посочените в нормата допълнителни показатели, които са приложими да съответната област.

С оглед на така действащата относима нормативна регламентация изискванията, на които трябва да отговарят кандидатите за заемане на академичната длъжност „професор“, са изрично регламентирани в чл. 29 ЗРАСРБ. Член 24 ЗРАСРБ, на който се позовава касаторът, е относим за кандидати, които кандидатстват за заемане на академична длъжност „доцент“. С оглед на това доводът на касатора за неспазване от Научното жури на чл. 24 ЗРАСРБ е неоснователен.

В чл. 29б, ал. 3 ЗРАСРБ законодателят е регламентирал допълнителните критерии, които научното жури трябва да използва, за да оцени кандидатите за заемане на академичната длъжност „професор“ при равни условия по чл. 29, ал. 3 ЗРАСРБ. С оглед на това разпоредбата на чл. 27 и в частност на чл. 27, ал. 4 ЗРАСРБ, която касаторът счита за нарушена от Научното жури, е неприложима по отношение на процесния конкурс, тъй като той е не за заемане на академичната длъжност „доцент“, а на академичната длъжност „професор“.

Независимо от горното следва да се посочи, че от протоколите на заседанията на научното жури е видно, че двамата кандидати са оценени именно при спазване на изискванията на чл. 29, ал. 3 и чл. 29б, ал. 3 ЗРАСРБ.

С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение на закона – неотчитане от съда на допуснато нарушение на чл. 24 и 27 ЗРАСРБ, е неоснователен.

Касаторът твърди, че „очевидно става въпрос за моето неглижиране и дискриминация, фаворизира и печели кандидат, който има научна степен и звание по съвсем различно от обявеното за конкурса държавно определено научно направление и шифър“.

Това твърдение на касатора съдържа два самостоятелни довода – дискриминационен и несъответствие на избрания кандидат с изискванията на конкурса.

Видно от обявата за конкурса същият е обявен за академичната длъжност „професор“ по професионално направление 4.4. „Науки за Земята“ (геология и проучване на полезни изкопаеми). Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗРАСРБ, редакция към датата на провеждане на конкурса – и обявяването, и приключването му, изискване към кандидатите е да са придобили образователна и научна степен „доктор“. Законът не поставя изисквания за идентичност на специалността. С оглед на това доводът на касатора за несъответствие на избрания кандидат с изискваният на закона е неоснователен.

Касаторът твърди, че при провеждане на заседанията на Научното жури и на Факултетния съвет не са разисквани реалните факти и неговите възражения. Но видно от протоколите на заседанията на Научното жури и на Факултетния съвет въпросите, свързани с оценката на фактите и обстоятелствата по чл. 29, ал. 3 и чл. 29б, ал. 3 ЗРАСРБ са били предмет на обсъждане, както и възражението на касатора до Факултетния съвет. Съдът не може да извършва контрол за законосъобразност на дадените от членовете на двата органа оценки.

Касаторът счита, че Научното жури и Факултетният съвет са го дискриминирали. Дискриминационно е всяко пряко или непряко третиране на основата на защитените признаци, визирани в чл. 6, ал. 1 от Конституцията и чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ). Касаторът не сочи на основата на какъв защитен признак двата органа са го третирали дискриминационно. Следва да се посочи, че не всяко неравно, според засегнатото лице, третиране е дискриминация, а само това, което е извършено на основата на защитен признак. Лицето, което твърди, че е дискриминирано следва да посочи защитения признак, на основата на който се счита дискриминиран.

В случая, в контекста, в който касаторът използва понятието „дискриминиран“ – заедно с неглижиран и фаворитизиран, е очевидно, че той се чувства неправилно оценен от Научното жури и от Факултетния съвет, но съдът не може да извършва проверка за правилността на оценката на Научното жури, а както бе посочено, Факултетният съвет не е обвързан от неговото предложение.

Съдът може, както изрично сочи и първоинстанционният съд, да извърши контрол за законосъобразност, а не за целесъобразност на оспореното решение. В случая, при извършената проверка за спазване на изискванията на закона съдът правилно е установил, че нито при провеждане на процедурата, нито при осъществяване на дейността на Научния съвет и на Факултетния съвет са допуснати нарушения на нормативно установените правила и изисквания. Това прави оспореното решение на Факултетния съвет законосъобразно, а доводите на касатора за неправилност на съдебното решение неоснователни.

С оглед на това Върховният административен съд счита обжалваното съдебно решение като правилно. Същото е и валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3397 от 19.05.2017 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №283/2017 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.