А. В. Н., гражданин на Руската федерация, е подал касационна жалба против решение № 1899/22.03.2017 г. по адм. дело № 11776/2016 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 10360/21.10.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено.

Председателят на Държавната агенция за бежанците не е взел становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административният съд установил, че с молба № УП 2084/16.02.2016 г. до Държавната агенция за бежанците А. Н., гражданин на Руската федерация, православен християнин, с етническа принадлежност – [наименование], поискал предоставянето на закрила. В производство по общия ред с чужденеца били проведени две интервюта – на 01.03.2016 г. и на 02.06.2016 г., в които той изложил причините за напускане на държавата по произход. А. Н. посочил, че проблемите му с властта започнали през 1985 г., когато като офицер от милицията е отказал да сформира група за рекет, вследствие на което бил уволнен от системата на Министерството на вътрешните работи. След това през 2007 година подал заявление да бъде възстановен на работа, но вместо това бил арестуван и осъден по скалъпени обвинения. Започнал работа като заместник-директор на вечерно училище по право, но и там открил нередности, за които споделил с директорката. Няколко дни след това тя...