Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Х. С. М. от [населено място], [община], чрез пълномощника адв. О., против решение № 339 от 12.10.2017 г., постановено по адм. д. № 226/2017 г. по описа на Административен съд – Смолян. По съображения, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира отмяна на съдебното решение като неправилно. Иска и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Смолян, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител, депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жаба е неоснователна.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд –Смолян, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд намира касационната жалба за изцяло неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

С оспореното пред касационната инстанция решение е отхвърлена жалбата на Х. С. М. срещу решение № 1012-2038#1 от 23.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян. С посоченото решение е изменено разпореждане № 201-02-285-6/05.06.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Смолян в частта относно периода и размера на възникналия дълг при уважено възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност по чл. 115, ал. 1 от КСО, за периода от 04.11.2011г. до 31.12.2011 г. вкл. в размер на 625.60 лв. главница и 412.25 лв. лихва, всичко 1037.85 лв., като е постановено да бъде възстановено от Х. С. М. главница в размер на 344.08 лв., за периода 01.01.2012 г. – 31.01.2012 г. и лихва в размер на 217.83 лв. за периода 14.02.2012 г. – 05.06.2017 г. всичко (главница + лихва) сума в размер на 561.91 лв. Лихва се начислява и от датата на разпореждането до окончателното заплащане на задължението. Допълнително начислената лихва върху главницата за времето от 06.06.2017 г. до 22.06.2017 г. е 1.64 лв. или общо дължимата сума към 22.06.2017 г. е 563.55 лв. С цитираното разпореждане е разпоредено лицето Х. С. М. да възстанови недобросъвестно полученото обезщетение за безработица за периода 04.11.2011 г. до 31.01.2012 г. в размер на 969.68 лв. главница и 630.08 лв. – дължима лихва от датата на разпореждането.

За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд – Смолян е приел, че през периода, през който е упражнявал трудова дейност като общински съветник, М. е подлежал на задължително осигуряване (и е бил осигуряван!) по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. Наличието на основание за задължително осигуряване по чл. 4 от КСО е въведено от чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО като отрицателна материална предпоставка за правото на парично обезщетение за безработица. Правоизключващият юридически факт е съществувал към момента на отпускане на паричното обезщетение за безработица, установяването му с констативен протокол вх. № 1285/23.03.2012 г. поражда правомощието по чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) на длъжностното лице, отпуснало обезщетението, да отмени облагоприятстващия административен акт. За безспорно е установено по делото, че М. не е декларирал пред административния орган, че е подлежал на задължително осигуряване, поради което първоинстанционният съд е приел поведението му за недобросъвестно. Обстоятелството, че трудовото възнаграждение и осигурителните вноски за внесени м. март, не са разколебали извода на съда, тъй като още с полагането на клетва и встъпване в длъжност като общински съветник, осигурителните вноски, са били дължими по силата на закона – чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. Тезата на жалбоподателя за незнание на това обстоятелство, е възприето от решаващия състав за спорно, тъй като най-малко жалбоподателят като общински съветник не следва да се позовава на незнание на Правилник за работа на общински съвет, в който е уредено заплащането на възнаграждение за дейността му като такъв, респ. дължимите осигуровки към ДОО. Поради изложените съображения, Административен съд – Смолян е стигнал до крайния правен извод, че правилно административният орган е постановил връщането на сумата, тъй като не е получена добросъвестно.

Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд – Смолян е постановил правилно решение, което не страда от посочените в касационната жалба отменителни основания.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон.

Обосновано и в съответствие с материалния закон въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел, че разпореждайки по отношение на М. възстановяване с лихва на неоснователно получените обезщетения, ръководителят на осигуряването е постановил законосъобразен акт, а съответен на закона е и контролния акт на директора на ТП на НОИ - Смолян, тъй като отхвърля оспорването по отношение на правомерен акт. В хода на производството пред първоинстанционния съд е било безспорно установено от приобщената по надлежния ред към доказателствения материал по делото административна преписка съществуването на материалното административно правоотношение, чието съдържание е разпореденото от органите на общественото осигуряване възстановяване на получени от М. парични обезщетения за безработица. Законосъобразността на упражняване на тези правомощия от издателя на разпореждането произтича от установеното, че М. е упражнявал дейност, която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. В тази връзка, поддържаното от касатора становище, че не е знаел, че общинските съветници упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, влиза в противоречие с разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО включва в кръга на задължително осигурените лица за всички социални рискове упражняващите трудова дейност и получаващи доходи на изборна длъжност, с изключение на лицата по т. 1 и т. 7. Внасянето на осигурителните вноски се извършва в размерите, установени от чл. 6, ал. 3 от КСО.Оте съветници, получаващи възнаграждение на основание чл. 34 от ЗМСМА за произтичащите от изпълнението на изборната длъжност задължения, подлежат на задължително осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. Цитираната разпоредба включва в кръга на осигурените за всички социални рискове, лицата, осъществяващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности. За лицата, упражняващи дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, каквито са и общинските съветници, държавното обществено осигуряване се провежда на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, като същите са осигурени задължително за всички осигурени социални рискове. Изборният характер на длъжността на общинския съветник следва от нормите на чл. 138 от Конституцията на Р. Б, чл. 1, ал. 4 и чл. 4а от Закон за местните избори и в чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА). Предвид гореизложеното не би могло да бъдат споделени тезите на касатора, че данните за осигуряването от страна на О. Р са подадени в НОИ едва след изплащането на обезщетението за безработица и съответно М. неоснователно е бил лишен от дължимото му по закон обезщетение за безработица. Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, сред които са и общинските съветници, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Времетраенето на задължителното осигуряване се определя съобразно правилото на чл. 10 от КСО – от деня на започването на трудовата дейност до деня на нейното прекратяване. За времето, през което общинските съветници упражняват пълномощията и дейността си по чл. 33 от ЗМСМА, се дължат осигурителни вноски на основание чл. 6, ал. 3 от КСО.

Към момента на упражняване на правото на парично обезщетение за безработица със заявление от 08.11.2011 г. жалбоподателят е бил общински съветник. С декларацията, приложена към заявлението, невярно е декларирал, че не упражнява трудова дейност за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. С разпореждането № 201-02-285-1 от 14.11.2011 г. му е било отпуснато парично обезщетение за безработица. С Правилник за организацията и дейността на Общински съвет – Рудозем, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, е предвидено размера на възнагражденията на общинските съветници да бъде в размер на 60 % от средната работна заплата в Община – Рудозем за последното тримесечие. С оглед на заместителния характер на паричните обезщетения на ДОО осигурителният орган е приел, че лицето няма право на паричните обезщетения за безработица за периода, за който получава възнаграждение като общински съветник и съответно подлежи на осигуряване. Със заявление за отпускане на обезщетение за безработица на 05.05.2017 г. жалбоподателят е подал и заявление за зачитане на осигурителен стаж като общински съветник с начало 04.11.2011 г. Поради така подадената от осигуреното лице информация са издадени разпорежданията за отмяна на разпореждане № 201-02-285-1 от 14.11.2011 г. за отпускане на ПОБ и разпореждането за възстановяване на недобросъвестно полученото обезщетение.

С декларацията, която е попълнил с подаване на заявлението от 08.11.2011 г. жалбоподателят М. е декларирал, че му е известно задължението да уведомява писмено ТП на НОИ – Смолян в срок от 7 дни за настъпили промени в обстоятелствата. От 21.03.2011 г. е започнало осигуряването на общинския съветник в Общински съвет – Рудозем за месец ноември 2011 г. за пълен календарен месец, но жалбоподателят не е подал писмено уведомление за настъпилата промяна в обстоятелствата. За процесния период той не е имал право на парично обезщетение за безработица поради неизпълнение на отрицателното материалноправно условие по чл. 54, ал. 1, т. 3 от КСО.Уено е в конкретния случай невярно деклариране и затаяване на правнорелевантни факти с проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113.

В хода на административното производство са събрани доказателства, установяващи правнорелевантните факти към разпоредбите на чл. 54а, ал. 1, т. 3, чл. 54д, ал. 1, т. 1 и чл. 114 от КСО. В подадената декларация със заявлението от 08.11.2011 г. жалбоподателят е декларирал невярно обстоятелство относно наличието на основания за задължителното му осигуряване по чл. 4 от КСО. Неправомерното изплащане на паричните обезщетения за безработица за времето от 04.11.2011 г. до 31.01.2012 г. в нарушение на чл. 6, ал. 3 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО не може да служи като аргумент за добросъвестно поведение на лицето, съответно невъзникнало задължение за възстановяване на получените в нарушение на закона парични обезщетения, а доводът, че лицето не е знаело, че е осигурено лице по смисъла на посочените разпоредби, не води до различен извод.

Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд – Смолян е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основания чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 339 от 12.10.2017 г., постановено по адм. д. № 226/2017 г. на Административен съд – Смолян. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.