Особено мнение на съдиите

Борислав Белазелков и Десислава Атанасова

по к. д. №1/2024 г. по чл. 23, чл. 130, ал. 4 и чл. 150, ал. 3 от Конституцията

Подписваме настоящото Решение №13/2024 г. по к. д. №1/2024 г. с особено мнение относно промените в чл. 23, въведени с §1 ЗИД на Конституцията, промените в чл. 130, ал. 4, въведени с §15 ЗИД на Конституцията, както и промените в чл. 150, ал. 3 от Конституцията, въведени с §21 ЗИД на Конституцията.

I. Относно промените в чл. 23, въведени с §1 ЗИД на Конституцията

Науката, образованието и културата са висши общочовешки ценности от фундаментално значение за развитието на човека и на обществото, ползващи се поради това с висока степен на правна защита. Признавайки ключовата им роля за развитието на всяко общество, редица международни актове (Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., Международният пакт за икономически, социални и културни права от 1966 г. и др.) специално подчертават значението им и ги поставят под своята закрила.

Науката е фундаментален стълб на всяка развита цивилизация, тъй като тя е двигател на иновациите, социалния и икономическия прогрес. Затова насърчаването на научните изследвания и развитието на научния потенциал са от съществено значение за устойчивото развитие на обществото.

Науката и образованието са неразривно свързани и взаимно се обуславят. Безспорно е, че развитието на науката зависи от качествено образование, а образованието се основава на научните постижения.

Същевременно културата е измерител на човешкия прогрес, а културното многообразие е достижение на обществата с висока култура. Културата е неотменима част от идентичността на всяко общество и играе ключова роля за неговото развитие в условията на толерантност и социална кохезия.

Именно науката, образованието и културата са неразривно свързани с формирането на българската национална идентичност. Това обосновава утвърждаването им като ценности с конституционен ранг, които държавата подпомага и в името на които създава условия за свободно развитие.

С промяната...