Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез адв. Д. Б. от Адвокатско дружество [фирма] против решение № 7576/11.12.2017 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 5558/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № П-29002916226435-004-001/09.02.2017 г.

Изложите доводи са за неправилност на решението на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.Оното възражение е за неправилно тълкуване и приложение на материалния закон - чл. 89, ал. 1 ЗКПО. Оплакванията за допуснати процесуални нарушения касаят правилата за провеждане на административното производство по издаване на оспорения АПВ. По същество касационният жалбоподател твърди, че не дължи лихви на основание чл. 89, ал. 1 ЗКПО, тъй като целият размер на корпоративния данък за 2015 г. е внесен изцяло - авансово на 14.12.2015 г. в размер на 1 300 000 лева и остатък до пълния размер от 1 620 886.97 лева - на 29.03.2016 г. В тази връзка поддържа становище за противоречие на чл. 89, ал. 1 и ал. 4 и чл. 86 ЗКПО с чл. 175, ал. 1 ДОПК, според която норма лихви се дължат за невнесени срок задължения за данъци, а не за недекларирани задължения.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорения АПВ. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Подробни съображения във връзка с посочените касационни основания, са изложени в представената по делото писмена защита на адв. И. С., преупълномощен от [фирма].

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. М. В. оспорва касационната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение като законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на прокурора...