ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 110

гр. София, 14.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Камелия Ефремова

Членове: Людмила Цолова

Иво Димитров

като разгледа докладваното от И. Д. Ч. касационно търговско дело № 20258003900037 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна касационна жалба от ответник в производството – А. Й. В., ЕГН: **********, против въззивно определение № 3116 от 13.11.2024 г., постановено от Окръжен съд - Пловдив по в. ч.гр. д. № 2424 по описа на съда за 2024 г., с което е потвърдено първоинстанционно определение № 8338 от 08.07.2024 г., постановено от Районен съд - Пловдив по гр. д. № 5208 описа на съда за 2024 г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за възстановяване на срок за подаване на отговор на исковата молба.

По изложени в частната касационна жалба оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно определение, като постановено при нарушения на материалния закон и поради необоснованост, се иска допускане на касационното му обжалване, отмяната му и постановяване на друго такова, с което да бъде възстановен на жалбоподателя срока за подаване на отговор на исковата молба.

В изложение на основания за допускане на касационно обжалване се формулират въпроси, които според жалбоподателя съставляват такова основание, при позоваване на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се и очевидна неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Противната страна оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, по същество намира жалбата за неоснователна.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения преклузивен срок, но е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно определение не подлежи на касационен контрол, съгласно чл. 274, ал. 4 вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Съобразно задължителните за съдилищата разрешения, дадени с Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК на ВКС, въззивно определение, постановено в производство по жалба срещу отказ за възстановяване на срок на основание чл. 64 ГПК, като процесното, принципно подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. 1 ГПК.

С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

На свой ред разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК императивно урежда, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.

Цената на иска е 7754.53 лв.

Делото е търговско. Негов предмет е ангажиране на регресната отговорност на деликвент, спрямо изплатилия обезщетение за причинени от него вреди, застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и за причинените от който непълнолетен деликвент вреди жалбоподателят отговаря, като негов родител /чл. 500, ал. 2 КЗ вр. чл. 48, ал. 1 ЗЗД/. Доколкото спорът е свързан с настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач, независимо от източника, който го поражда /закон или договор/, делото следва да бъде квалифицирано като търговско по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, в какъвто смисъл е трайно установената практика на касационната съдебна инстанция.

Деликвентът, както и жалбоподателят – негов родител, в случая нямат качеството на потребители по смисъла на чл. 113, изр. второ от ГПК, което би обусловило обжалваемост по касационен ред на постановените по делото съдебни актове при цена на иска над 5000 лв. Основанието за ангажиране отговорността на ответника в случая не е договора за застраховка, а виновното и противоправно, увреждащо поведение на деликвента.

При изложеното и доколкото цената на иска е под 20000 лв., делото е търговско и ответникът – жалбоподател няма качеството потребител, постановеното в производството, процесно въззивно определение не подлежи на касационно обжалване.

Това е така независимо от обстоятелството, че въззивният съд в решението си е указал на страните обратното - правото на жалба произтича само от процесуалния закон и погрешните указания на съда в изложената насока не го създават в полза на страните по делото в случаите, като процесния, в които законът го отрича.

При изложеното подадената частна касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото - прекратено.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба, подадена от А. Й. В. против определение № 3116 от 13.11.2024 г., постановено от Окръжен съд - Пловдив по в. ч.гр. д. № 2424 по описа на съда за 2024 г. ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му, с частна жалба, пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия.