Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните Плевен срещу решение № 601 от 15.12.2017 г. по адм. д. № 860/2017 г. на Административен съд Плевен, с което е отменена заповед № 1280/24.08.2017 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Плевен, с която на основание чл. 51 ал. 1 и чл. 30 ал. 1 т. 6 от Закон за храните е спряна експлоатацията на обект „Работнически стол с кетъринг“ с рег. №[ЕИК], находящ се в [населено място], общ. [община], „[наименование] зона“, собственост на фирма [фирма], считано от 24.08.2017 г. поради допуснати несъответствия в нарушение на чл. 2 от Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните: фирмата няма открита партида на свое име във [фирма] – [населено място] и не е регистрирана като потребител на [фирма]; не представя доказателства за качеството на използваната в обекта вода във връзка с изискванията на Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.
Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът не възприел правилно относимите към случая нормативни актове. [фирма] е търговец по смисъла на ЗХ и като такъв, дружеството следва да спазва действащото национално и европейско законодателство в областта на безопасността на храните.
Недопустимо е водоснабдяването на хранителен обект, който осигурява изхранването на множество хора всеки ден, да се осъществява чрез маркуч/макар и от материал разрешен за контакт с питейна вода/ от тоалетната на съседно предприятие, което е регистриран потребител на В и К услуги. Сочи се, че никой не носи отговорност и не осъществява контрол върху състоянието на вътрешната водопроводна система на това предприятие. Вземайки решение за отмяна на заповедта съдът не отчел тези факти и високия потенциален риск за здравето на потребителите, консумиращи храна приготвена при тези условия.
В случая е налице риск, който сериозно би застрашил здравето на потребителите при консумиране на замърсена храна и замърсени прибори и посуда, при експлоатацията на процесния обект - Работнически стол с кетъринг- [населено място], стопанисван от [фирма]. При извършената проверка са констатирани несъответствия на Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните и Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно - битови цели.
Ответната страна е представила писмен отговор. Сочи, че няма спор, че дружеството е търговец на храни и при осъществяване на своята дейност следва да спазва хигиенните изисквания за да не бъдат застрашени живота и здравето на потребителите. Изпълнението на тези изисквания попада в обхвата на контрола осъществяван от БАБХ чрез регионалните дирекции. Следва да се спазват стриктно и нормите на Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно -битови нужди, за да се избегнат неблагоприятни ефекти на замърсяване. Правилно съдът приел, че не са отклонения от нормативните изисквания. По делото е установено, че е изградено допълнително разклонение от съществуваща водоснабдителна мрежа с разрешени по съществуващите стандарти материали, което е констатирано от представители на В и К -[населено място]. Чрез лабораторни изследвания от лицензирана лаборатория е доказано, че ползваната вода от крайната точка на потребление е питейна без отклонения от нормите. Правилно съдът е приел, че отношенията с други административни органи са ирелевантни за правния спор и попадат извън обхвата на контрола осъществяван от ОДБХ-Плевен. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в законоопределения срок на 28.12.2017 г., при връчено съобщение за решението на 18.12.2017. Касационният състав намира, че е неоснователна.
Съдът е установил, че с доклад от извършена инспекция в обект за производство и търговия с храни от 08.08.2017 г., изготвен от инспектори при ОДБХ – Плевен в обект Работнически стол с кетъринг – [населено място], „ [наименование] зона“, стопанисван от [фирма] е установено, че обектът се захранва с питейна вода от съседно промишлено предприятие с дейност – изработка на метални конструкции и изделия. Изградена е временна инсталация по въздушен път от пластмасова тръба за ВиК цели с ПВП маркуч – черен. Захващането към ВиК мрежата е осъществено в санитарно-битовото помещение на фирма „[фирма]“ и поставен контролен водомер. При проверката е представен констативен протокол от [фирма] – [населено място] от дата 20.07.2017 г. за водоснабдяването на обекта по описания по горе начин. Взета е проба вода съгласно констативния протокол и е направен снимков материал. Представен е план-график за вземане на микробиологични проби за вода за 2017г., изследването по микробиологичните показатели е заложено за месец август 2017г. Изискано е да се представят протоколи от микробиологично изследване по взетите микробиологични проби на вода съгласно изискванията на Наредба № 9/16.03.2001г., приложение № 2 към чл. 7 ал. 2.
С доклад от извършена проверка в обекта от 22.08.2017г. на инспектори от ОДБХ – Плевен е установено, че информацията от писмото изх. № У-1915/15.08.2017 г. на [фирма]- [населено място], че [фирма] – [населено място] няма открита партида на свое име във [фирма] – [населено място]. е достоверна. [фирма] няма открита партида на свое име във [фирма] – [населено място] и не е регистрирана като потребител на ВиК услуги. При проверката дружеството не е представило доказателства за качеството на използваната в обекта вода във връзка с изискванията на Наредба № 9/2001г. Заключението от проверката е, че не са представени доказателства, че използваната вода в обекта е питейна, поради което е предложено издаването на заповед за спиране на производствената дейност.
[фирма] – [населено място] е потвърдило, че [фирма] не е регистрирано като потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и няма открита партида на свое име. [фирма] е сключила договор за наем от 25.06.2013 г. с [фирма] – наемодател което дружество има открита партида във [фирма] – [населено място]. Никое от двете дружества не е съобщило за промяна в собствеността или ползването на имота за откриване партида на името на наемателя съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, препращаща към Общите условия за предоставяне на ВиК услуги. В писмото е посочено, че при направената проверка както от страна на [фирма]- [населено място], така и от ОДБХ - Плевен е установено изграждането на временна инсталация, захранваща обект – работнически стол, стопанисван от [фирма] с вода по въздушен път от страна на [фирма]. Последното дружество има открита партида и е регистриран потребител на ВиК услуги, за разлика от [фирма]. Изразено е становище и, че независимо от сключения договор за ползване на питейна вода от 20.06.2017г. между [фирма] и [фирма] и уговореното в него изграждане на водомерно отклонение, за подобни инсталации следва да са съобразени специалните императивни норми на ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) и другите приложими нормативни актове, в това число и Наредба № 4/ 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации. Доколко тези изисквания са спазени може да се прецени като се разгледа проекта на въпросното съоръжение, но такъв не е представян във [фирма] – [населено място] за съгласуване. Въпросът за законосъобразното изграждане на отклонението относно съответствието на строителните работи с нормативните изисквания е от компетентността на съответната община, а не на В и К оператора. А въпросът относно качеството на водата и тяхната безопасна консумация е от компетентността на РЗИ.
При първата проверка е дадена възможност на жалбоподателя да представи протоколи с резултати от микробиологичното изследване на взетите при проверката проби от водата за съответствието с изискванията на приложение № 2 към чл. 7 ал. 2 от Наредба № 9/16.03.2001г. При втората проверка е констатирано, че дружеството не е представило протоколи за качеството на водата. Представило е протоколите впоследствие с възражение от 24.08.2017 г. – след издаването на заповедта.
Видно от констативния протокол на [фирма], сключения договор между [фирма] и „[фирма]“ и докладите от двете инспекции в обекта за производство и търговия с храни, дружеството ползва вода от водопроводната мрежа, към която е изградило присъединително отклонение, посредством което се снабдява с питейна вода от тази мрежа.
Съдът направил извод, че видно и от протоколите за изпитване на взетите при проверката проби водата отговаря на изискванията за питейно-битови цели, като не са установени отклонения от нормите. Със съответните протоколи е установено, че не е налице и замърсяване в отклонение от нормите и на работната повърхност, съдове и инвентар и приготвени ястия в обекта. С това е доказано изпълнението на изискването, че качеството на използваната в обекта вода отговаря на нормите на Наредба № 9/ 16.03.2011г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови нужди, която има за цел да защити здравето на хората от неблагоприятните ефекти на замърсяване на питейната вода, като регламентира изискванията към качеството и безопасността й.
В заповедта е посочено, че допуснатите несъответствия са в нарушение на чл. 2 от Наредба № 1/26.01.2016г. за хигиената на храните. Според посочената разпоредба производителите и търговците на храни, включително лицата, които осъществяват първично производство на храни и свързани с това производство дейности, са длъжни да спазват хигиенните изисквания към първичното производство на храни, обектите за производство и търговия с храни и условията за производство и търговия с храни, регламентирани в Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните.
Съдът изложил мотиви, че нормата е бланкетна, тъй като въвежда задължение за производителите и търговците на храни да спазват хигиенните изисквания към първичното производство на храни, обектите за производство и търговия с храни и условията за производство и търговия с храни, регламентирани в европейски регламент, към чиито изисквания препраща. Тя не съдържа конкретно изискване, което в случая да е било нарушено. В заповедта също не е посочено изискването на коя конкретна разпоредба от регламента не е било спазено. В Приложение II - общи изисквания за всички оператори на предприятия за храни, Глава VII т. 1 б. „а“ се съдържа изискването за снабдяването с достатъчно питейна вода.
В случая е доказано, че в обекта, в който се приготвят храни се ползва питейна вода от водопроводната мрежа и качеството й отговаря на изискванията към водата за питейно-битово водоснабдяване. Отклонения от установените норми за качеството на водата не са установени, не е установено и замърсяване на храните при приготвянето им с ползваната вода.
Поради това приел, че ползваната в обекта вода отговаря на изискванията на посочената Наредба № 1 /26.01.2016 г. за хигиената на храните и Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните и Наредба № 9/ 16.03.2011г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови нужди и не съществува риск от замърсяване на храните, нито за здравето на хората.
Останалите обстоятелства – дали е открита партида на името на дружеството и дали е регистрирано като потребител на ВиК услуги касаят търговските взаимоотоношения с ВиК оператора по регистриране, отчитане и заплащане на потребеното количество питейна вода, което е неотносимо. Респективно - дали законно е изградено водопроводното отклонение също е неотносимо и касае компетентостта на друг орган, осъществяващ контрол върху строителството. Тези факти и обстоятелства нямат пряко отношение към съществения за настоящото производство въпрос дали ползваната вода е питейна и отговаря на изискванията за качеството на питейната вода. Решението е правилно.
Неоснователни са доводите за неправилно приложение на материалния закон, поддържани като касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като по същество възпроизвеждат изложените в първоинстанционното производство.
При постановяване на решението съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства, свързани с правния спор за законосъобразността на оспорената заповед и е направил обоснован извод за издаването й в нарушение на закона.
Нормативната регламентация на условията и реда за производството на храни се съдържа в Закон за храните - ЗХ, като в чл. 26 е посочено, че на официален контрол подлежат всички етапи във връзка с производство и дистрибуция на храни. Компетентен да извършва този контрол е БАБХ, а при определяне на мерки по чл. 30, ал. 1, т. 6 – директора на ОДБХ /чл. 51, ал. 1 от ЗХ/.
В качеството си на орган по извършване на контрол съответният директор е приложил принудителна административна мярка по чл. 30 от ЗХ, която се прилага с цел ликвидиране на всяко нарушение на задължителните хигиенни изисквания и санитарни правила, която може да има за последица вредно влияние върху здравето на хората.
В правната норма, посочена в конкретната заповед е предвидено налагане на принудителна административна мярка „спиране на експлоатацията на обект за производство и търговия с храни" при установяване на нарушение на нормите и изискванията, определени в нормативен акт. Нормата е препращаща и предполага установяване на конкретни нарушения, описани от фактическа и правна страна от органа.
Във връзка с конкретните нарушения, посочени в заповедта – чл. 2 от Наредба №1/2016 за хигиената на храните и Регламент 852/2004 г., както и Наредба №9/2011 за качеството на водата, съдът е извършил проверка на законосъобразното прилагане на мярката. Направил е обоснован извод, че не се доказват посочените нарушения на тези норми. Установено е, че се ползва вода от водопроводната мрежа чрез изграденото присъединително отклонение, а качеството на водата е установено посредством протоколите за изискване на проби, сочещи на липса на отклонение от нормите. Поради това се налага извод, че използваната в обекта вода отговаря на нормите на Наредба №9/2011 г. В чл. 2 от Наредба №1/2016 е предвидено, че производителите на храни са длъжни да спазват хигиенни изисквания, регламентирани в Регламент 852/04 г. Предвид общия характер на тази разпоредба и липсата на неизпълнение на конкретно изискване, правилно съдът е посочил, че не е налице установено нарушение по смисъла на чл. 30, ал. 1, т. 6 от ЗХ. В приложение II на регламента се съдържа изискване за снабдяване с достатъчно питейна вода, а при липсата на основания за нарушени норми за качество на водата съгласно Наредба №1/2016 не е установено и нарушение на качеството на водата, което да води до риск за здравето на хората или замърсяване на приготвената храна. Обстоятелствата във връзка с налична партида на името на дружеството и начина на изграждане на водопроводно отклонение не се отнасят до спора за законосъобразността на принудителната административна мярка.
Поради това описаните в заповедта нарушения не са от категорията на тези, отнасящи се до хигиената и безопасността на храните, а освен това не са доказани. Решението на административния съд, с което е отменена заповедта е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Материалната законосъобразност се преценява на основата на фактическите основания за издаване на акта, които в случая не са относими към доказно нарушение на хигиенни изисквания водещи до вредни последици за живота и здравето на хората. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. Като има предид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 601 от 15.12.2017 г. по адм. д. № 860/2017 г. на Административен съд Плевен.
Решението не подлежи на обжалване.
Особено мнение на съдия П. Н :
Считам, че касационната жалба е основателна, а обжалваното съдебно решение – неправилно. Оспорената пред съда заповед е законосъобразна.
Първоинстанционният съд не е възприел правилно относимите към случая нормативни актове. [фирма] е търговец по смисъла на ЗХ и като такъв, дружеството следва да спазва действащото национално и европейско законодателство в областта на безопасността на храните.
Съгласно чл. 2 от Наредба № 1 от 26.01.2016 г. за хигиената на храните, издадена на основание чл. 17, ал. 2 от ЗХ, производителите и търговците на храни, включително лицата, които осъществяват първично производство на храни и свързани с това производство дейности, са длъжни да спазват хигиенните изисквания към първичното производство на храни, обектите за производство и търговия с храни и условията за производство и търговия с храни, регламентирани в Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните. Посочената наредба препраща към Приложение II, гл. VII, пар. 1, б. „а” на Регламент (ЕО) № 852/2004, в който е указано, че едно от изискванията за всички оператори на храни е да има снабдяване с достатъчно питейна вода, която да се използва винаги, когато е необходимо да се гарантира, че хранителните продукти не са замърсени.
Следователно е уточнено в какво се състои нарушението на чл. 2 от Наредба № 1 от 26.01.2016 г. за хигиената на храните – липса на снабдяване с питейна вода, която да отговаря на изискванията или в случая снабдяване с питейна вода, която не отговаря на изискванията.
След като [фирма] няма открита партида на свое име във [фирма] – [населено място] и не е регистрирана като потребител на ВиК услуги използваната вода в хранителния обект не е питейна. Поради това има значение обстоятелството, че изграждането на водомерно отклонение, за подобни инсталации следва да е съобразено със специалните императивни норми на ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) и другите приложими нормативни актове, в това число и Наредба № 4/ 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации и доколко тези изисквания са спазени може да се прецени като се разгледа проект на съоръжението, какъвто не е представян във [фирма] – [населено място] за съгласуване. След като водомерното отклонение като инсталация не е законно изградено и не е установено, че отговаря на нормативите изисквания, следва да се приеме, че не може да довежда до хранителния обект питейна вода, отговаряща на изискванията.
Съгласно наредбата на [фирма] може да има само едно водопроводно отклонение с партида в един имот и тази партида е на собственика на имота.
Водоснабдяването на хранителен обект се осъществява по въздушен път чрез пласмасова тръба /макар и от материал разрешен за контакт с питейна вода/ от сервизно помещение на съседно предприятие, което е регистриран потребител на В и К услуги и не се осъществява контрол върху състоянието на вътрешната водопроводна система на това предприятие.
Неправилно съдът е приел, че от [фирма] са предоставени доказателства, че ползваната вода е питейна и е безопасна, чрез протоколи от изследвания, предоставени от дружеството. Тези протоколи са от проби, които не са взети по реда за извършване на официален контрол и нямат доказателствена стойност. Освен това протоколите са представени впоследствие с възражение от 24.08.2017 г. – след издаването на заповедта.
Съдът приел, че конкретният случай свързан със законосъобразността на водоснабдяването на обекта е от компетентността на общината и РЗИ, но не е отчел, че съгласно действащото законодателство в областта на безопасността на храните, компетентния орган, който от експертна гледна точка може и трябва да направи оценка на потенциалния риск за здравето на потребителя е именно ОДБХ-Плевен.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа съществените реквизити, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. В заповедта като фактическо основание (мотиви) е посочен доклад от извършена инспекция № 07675/22.08.2017 г. и отразените в него констатации за допуснати нарушения, като те съставляват и материално правното основание за налагане на принудителната административна мярка.
Предпоставка за издаването на заповед по чл. 30, ал. 1, т. 6 от ЗХ, който гласи компетентните органи имат право да спират експлоатацията на обекти за производство и търговия с храни или на части от тях временно или завинаги при установяване нарушения на нормите и изискванията, определени с нормативен акт, е наличието на установено нарушение от компетентните органи.
Нарушенията, описани в заповедта са констатирани с доклад от длъжностни лица при ОДБХ и отразените в т. 3 от него обстоятелства са посочени като фактически предпоставки за издаване на оспорената пред съда заповед, в която са посочени и приложените от органа въз основа на установените факти правни норми.
Съдържащите се в преписката и представените пред първоинстанционния съд доказателства установяват наличието на всички елементи от фактическия състав, съставляващ основание за прилагане на превантивната мярка с преустановителен характер. Представените доказателства сочат, че жалбоподателят е осъществявал дейност в нарушение на регламентирани правила по Закон за храните, Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните и Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно - битови цели.
Съдия :