Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С Решение № 160 от 19.05.2017 г., постановено по административно дело № 230/2017 г. по описа на Административен съд – Враца, е отхвърлена жалбата на Г. Д. В. от [населено място], против Решение № 1040-06-17 от 05.04.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Враца, с което е потвърдено Разпореждане № 061-00269-1/27.02.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което му е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 13.02.2017г. до 12.04.2017г. в размер на 7, 20 лева дневно.

Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от Г. В.. По съображения за неправилност, макар и индиректно посочени, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, се иска отмяна на атакувания съдебен акт.

Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Враца, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, поради което предлага последното да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по случая, която е следната:

По подадено заявление на 13.02.2017г. от Г. Д. В. е издадено Разпореждане № [номер] от 27.02.2017г. на ръководителя на осигуряването...