Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 182, ал. 6 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Н. М. К. – съдия в Районен съд – Сливен, срещу решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т. [номер] от протокол № [номер] от 17.04.2018 г., с което е отхвърлено на основание чл. 182, ал. 5 от ЗСВ възражението на жалбоподателката срещу недопускането й до участие в обявения с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол № [номер] / 05.12.2017 г. конкурс за преместване и заемане на 36 длъжности „съдия“ в районните съдилища.

При извършената служебна проверка се установи, че жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес в преклузивния срок по чл. 182, ал. 6 от ЗСВ.

За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното:

На 15.01.2018 г. г. Н. М. К. – съдия в Районен съд – Сливен, е подала заявление за участие в обявения конкурс за преместване, като е посочила общо 13 районни съдилища, в които желае да бъде преместена.

При извършената проверка на документите по реда на чл. 182, ал. 1 от ЗСВ Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СКВСС) е установила, че Н. М. К. не изпълнява изискването по чл. 191, ал. 1, изр. 1 от ЗСВ: прослуженото от нея време на длъжност „съдия в районен съд“ е 29 дни.

С обжалваното решение по т. [номер] от протокол № [номер] / 17.04.2018 г. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е отхвърлила жалбата на Н. М. К. срещу недопускането й до участие в конкурса, след като е установила, че жалбоподателката не е прослужила минимум три години на заеманата длъжност „съдия“ в Районен съд – Сливен.

При извършената проверка на основание чл. 168 от АПК съдът установи, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимата материалноправна норма на чл. 191, ал. 1 от ЗСВ.

На основание чл. 191, ал. 1 от ЗСВ кандидат за заемане на длъжност по чл. 189, ал. 1 (свободна длъжност в съдилищата, прокуратурите и следствените органи, извън тези по чл. 178) може да е съдия, прокурор или следовател, който има стажа по чл. 164 за обявената свободна длъжност и е прослужил минимум три години на заеманата длъжност.

Фактите във връзка с придобития от жалбоподателката К. стаж на магистратски длъжности на са спорни. Тя е заемала две години длъжност „младши съдия“ в Районен съд – Сливен и от 04.12.2017 г. е встъпила в длъжност като районен съдия в същия съд. Длъжността „младши съдия“ по чл. 163, ал. 1, т. 5 от ЗСВ е различна по степен от длъжността „съдия в районен съд“ по чл. 163, ал. 1, т. 4 от ЗСВ, поради което стажът на двете длъжности не може да се приравнява.

Изложените в жалбата съображения във връзка с принципа на „уседналост“ и във връзка с провеждането на конкурси за назначаване, повишаване и преместване, започнали до изменението на ЗСВ на 09.08.2016 г., са неотносими към спорния предмет. Конкурсът за преместване е обявен при действието на разпоредбите на ЗСВ, в сила към 05.12.2017 г. Действащата и приложима към фактите разпоредба на чл. 191, ал. 1, изр. 1 от ЗСВ поставя императивно условие за допускане до участие само на магистрати, които са прослужили минимум три години на заеманата длъжност. Жалбоподателката е с придобит стаж 29 дни на заеманата длъжност „съдия“ в Районен съд – Сливен.

Оспореният акт е издаден при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, поради което подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По изложените съображения и на основание чл. 182, ал. 7 от ЗСВ Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. М. К. – съдия в Районен съд – Сливен, срещу решението по т. [номер] от протокол № [номер] от 17.04.2018 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.