Производството е по чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на Р. З. К. гр. Б., против Решение № 1451/31.07.2017 г., постановено по адм. д №1321/17 г. по описа на Административен съд Бургас. С горепосоченото решение съдът е уважил предявената жалба от [фирма], против заповед за налагане на санкции №РД-25-792/05.05.2017 г. издадена от директора на РЗОК-Бургас.

Касационният жалбоподател не оспорва обстоятелството, че между НЗОК, чрез директора на РЗОК - Бургас и [фирма] е сключен договор №020903/24.02.2015 г. за оказване на болнична помощ. Страните са постигнали допълнително споразумение №72/19.05.2016 г., с което е договорено изпълнението на дейностите по клинични пътеки, съгласно изискванията на Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО) на Надзорния съвет на НЗОК и в съответствие с условията на НРД МД за 2015 г.

Със заповед №РД-25-301/27.02.2017г. на директор РЗОК - Бургас е възложено осъществяване на контрол по реда на чл. 72, ал. 3 от ЗЗО с ясно формулирани задачи в нея. Констатациите от проверката са обективирани в Протокол № 386/15.03.2017г., вследствие на което е издадена заповед за налагане на санкции №РД-25-792/05.05.2017г. от директор РЗОК - Бургас. Ж.елят намира правните изводи на Административен съд Бургас за неправилни. За да обоснове касационните основания посочени в жалбата до Върховния административен съд директорът на РЗОК – Бургас се позовава на чл. 272, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016г. на НС на НЗОК. Съгласно нормата, в едномесечен срок от обнародването на решението на Надзорния съвет, директорът на РЗОК сформира арбитражна комисия след посочване от страна на председателя на РК на [ЮЛ] представителите на съответната съсловна организация. Видно от представената по делото кореспонденция между РЗОК гр. Б. и РК на [ЮЛ], колегията отказала да излъчи представители за арбитражна комисия. По този начин [ЮЛ] съзнателно не...