Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. П. З., от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Б. Т. против решение № 197 от 20.04.2017г. по адм. дело № 989/2016 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1023-12-39#1 от 28.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. П., с което се потвърждава писмо с изх. № 4004-12-886#2 от 13.09.2016 г. на инспектор по осигуряването, с което е направен отказ за заверка на осигурителната му книжка, и са присъдени разноски.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и задължаване на административния орган да завери осигурителната книжка.

Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ – Пазарджик не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на К. З. срещу решение № 1023-12-39#1 от 28.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. П., с което е потвърждено писмо с изх. № 4004-12-886#2 от 13.09.2016 г. на инспектор по осигуряването, с което е направен отказ за заверка на осигурителната му книжка, и са присъдени разноски. За да постанови този резултат съдът е приел,...