Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика” /ОДОП/ - [населено място] срещу Решение № 1817 от 12.09.2015 г. по адм. дело № 1018/2015 г. по описа на Административен съд /АС/ Варна, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 081203454 от 10.12.2012 г. на орган по приходите в ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 24 от 01.03.2013 г. на директор на дирекция "ОДОП" - [населено място], с който на П. Х. В. са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 50 143 лева и лихви в размер на 5261, 55 лева.

Касаторът – директор на дирекция „ОДОП” – [населено място] при ЦУ на НАП излага доводи за недопустимост, респ. нищожност на решението в една част и за неправилност на съдебния акт в друга част, като постановено в нарушение на материалния закон и за необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът се е произнесъл за част от спора, за който не е бил сезиран, а именно относно задълженията за лихви за авансови вноски по чл. 43, ал. 8 от ЗДДФЛ и относно дължим данък по чл. 48 в размер на 101, 00 лева ведно с лихви за забава относно доходи от наем за процесната 2011 г. и в тази част решението следва да бъде обявено за недопустимо или нищожно. В останалата част поддържа, че АС Варна е направил разширително тълкуване на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ и е формирал неправилния извод, че лицата, регистрирани като земеделски производители, без да притежават качеството на ЕТ, могат да ползват преотстъпване на данък по чл. 189...