№ 120

гр. София, 15.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Христова ч. т.дело № 39/2025г. по описа на ВКС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК.

Образувано е по молба от И. С. А., чрез адв. Д. Д. за спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК на изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение №307 от 25.11.2024г., постановено по в. гр. д. №207/2022г. по описа на Апелативен съд - Варна в частта, с която е потвърдено решение №260160/13.10.2021г., постановено по т. д. №35/2020г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта, в която И. С. А. е осъден да заплати на „Ю. Б. АД, ЕИК[ЕИК], със седалище [населено място], сумата от 128 012.03 швейцарски франка, представляваща главница по Договор за потребителски кредит HL 41643 от 13.08.2008г. за периода от 10.01.2015г. до 06.01.2020г., претендирана като част от общо дължима главница от 161 949.71 швейцарски франка, както и сумата от 787.34 лева, представляваща нотариални разноски за периода 29.08.2018г.-06.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 09.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.430 ТЗ, както и разноски в размер на 18 876.92 лева.

По делото не е внесено обезпечение в размера по чл.282, ал.2, т.1 ГПК, като молителят счита, че не дължи внасяне на такова, тъй като исковата претенция е основана на договор за банков кредит за покупка на недвижим имот, по силата на който тоя ползва финансова услуга от търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП, непредназначена за извършване на търговска или професионална дейност, поради което има качеството потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Излага доводи, че разпоредбата на чл.282, ал.2 ГПК не съответства на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителски договори в частта предвиждаща, че по искане за спиране на невлязло в сила осъдително въззивно решение потребителят - молител следва задължително да предостави обезпечение в размер на присъдената сума, когато вземането е основано на клауза от потребителски договор, която следва да бъде проверена за неравноправен характер. Твърди, че присъдените вземания са обезпечени с договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ негово единствено жилище.

Срещу въззивното решение в 1-месечния преклузивен срок е подадена касационна жалба, към която са приложени описаните в чл.284, ал.3 ГПК документи – изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, пълномощно и платежно нареждане за внесена по сметка на ВКС държавна такса.

Настоящият съдебен състав на ВКС намира искането на основание чл.282, ал.2 ГПК за основателно.

На спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК подлежат осъдителните въззивни решения, които не са влезли в сила, но подлежат на принудително изпълнение съгласно чл.404, т.1, пр.2 ГПК. За да се допусне спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, е необходимо жалбоподателят да представи надлежно обезпечение, което в хипотезата на чл.282, ал.2, т.1 ГПК е в размер на присъдената сума.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е необходимо внасяне на обезпечение от молителя, тъй като спорът е относно вземания, основани на договор за банков кредит, сключен между банката-търговец и потребител. Част от предмета на спора са възражения на ответника относно действителността на договора, включително възражения за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП, които са нищожни съгласно чл.146, ал.1, ал.2 и ал.4 ЗЗП. Формирана е трайна съдебна практика, която настоящият състав споделя, че разпоредбата на чл.282, ал.2 ГПК не съответства на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителски договори в частта предвиждаща, че по искане за спиране на невлязло в сила осъдително въззивно решение потребителят - молител следва задължително да предостави обезпечение в размер на присъдената сума, когато вземането е основано на клауза от потребителски договор, която следва да бъде проверена за евентуално неравноправния й характер от ВКС. Посочената част от разпоредбата не следва да се прилага и искането за спиране трябва да се разгледа съобразно дадените от СЕС тълкувания на директивата /решения по дело С-415/11, дело С-32/14, съединени дела С-537/12 и С-116/13/, т. е. без задължаване на молителя - потребител да внесе предварително по сметка на съда обезпечение в размер на присъдената сума въз основа на евентуално неравноправни клаузи в потребителски договор. В този смисъл са постановените от ВКС определение №60007/18.06.2021г., т. д. №871/2021г., І т. о., определение №95/10.03.2022г., ч. т.д. №454/2022г., І т. о., определение №2633/14.10.2024г., т. д. №1964/2024г., І т. о. и др./.

С оглед изложеното, съдът намира, че въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на И. С. А. да заплати на „Ю. Б. АД, ЕИК[ЕИК], със седалище [населено място], сумата от 128 012.03 швейцарски франка, представляваща главница по Договор за потребителски кредит HL 41643 от 13.08.2008г. за периода от 10.01.2015г. до 06.01.2020г., претендирана като част от общо дължима главница от 161 949.71 швейцарски франка, както и сумата от 787.34 лева, представляваща нотариални разноски за периода 29.08.2018г.-06.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 09.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.430 ТЗ, подлежи на спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК. Искането за спиране на въззивното решение в частта за присъдените съдебни разноски е неоснователно, тъй като решението не подлежи на незабавно изпълнение в тази си част.

Воден от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА на основание чл.282, ал.2 ГПК изпълнението на въззивно решение №307 от 25.11.2024г., постановено по в. гр. д. №207/2022г. по описа на Апелативен съд - Варна в частта, с която е потвърдено решение №260160/13.10.2021г., постановено по т. д. №35/2020г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта, с която И. С. А. е осъден да заплати на „Ю. Б. АД, ЕИК[ЕИК], със седалище [населено място], сумата от 128 012.03 швейцарски франка, представляваща главница по Договор за потребителски кредит HL 41643 от 13.08.2008г. за периода от 10.01.2015г. до 06.01.2020г., претендирана като част от общо дължима главница от 161 949.71 швейцарски франка, както и сумата от 787.34 лева, представляваща нотариални разноски за периода 29.08.2018г.-06.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 09.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.430 ТЗ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: