Производството е по реда на чл. 8, ал. 2 от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП (ЗАКОН ЗА К. В. Н.Е ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ) /Наредбата/ /отменена ДВ бр. 78 от 6.10.2016г/.

Образувано е по жалба от [фирма], представлявано от управителя В. А. С., чрез адвокат В. Н. Р от САК, със съдебен адрес в [населено място] срещу заповед № РД-27-135/21.09.2016г. на министъра на здравеопазването. С нея на основание чл. 8, ал. 1 т. 3 от Наредбата, чл. 5 от Устройствения правилник на министерството на здравеопазването във връзка със заявление вх. № Н-00-6/31.05.2016г. е отказано на [фирма] издаване на разрешение за извършване на дейности по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП (ЗАКОН ЗА К. В. Н.Е ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ).

Поддържат се доводи за незаконосъобразност на отказа, поради противоречие с материално правни разпоредби и целта на закона. Свеждат се до твърдения, че изложените мотиви в обжалваната заповед не отговарят на действителната фактическа обстановка и не дават основание на министъра да постанови отказ за издаване на разрешение за извършване на дейности по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП. На следващо място, не се сочат в нормативната база обективни критерии за достатъчност на обосновката по обем и съдържание като се твърди, че предложената обосновка е достатъчно пълна като обем и съдържание. Твърди се и това, че е отговорено на поставените допълнителни въпроси и е предоставена допълнителна информация и документи. По същество се оспорват фактическите констатации в мотивите на издадената заповед.

Ответникът, Министърът на здравеопазването чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид жалбата, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от адресат на оспорения акт с правен интерес. Р. по същество е неоснователна....