Производствопо реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от представляващия УМБАЛ [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], против решение №76 от 01.04.2016г. на Административен съд С. З по адм. дело № 548/2015г.

С него се отхвърля жалбата му срещу заповед № РД-09215 от 08.12.2015г. на Директора на РЗОК [населено място], с която е отказано сключването на анекс към договор № 240792/18.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки като неоснователна.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му.

Ответникът, Директорът на РЗОК [населено място] не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба от изпълнителния директор на Университетска многопрофилна болница за активно лечение [фирма] [населено място] против цитираната заповед. С нея отказва сключване на анекс към договор № 240792/18.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, поради липса на специалното условие за сключване на договор с НЗОК, постановено в чл. 168, ал. 1, т. 5 от НРД за МД за 2015г. - несъответствие с критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в, т. 1 от ЗЗО и неотстраняване на непълнотата в определения срок.

Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. От представените по делото доказателства е установено, че сключения договор с доктор К. Н. Ч. като лекар в отделение по образна диагностика на половин длъжност/работно време 3.5 часа/ е в нарушение на изискванията по чл. 59в, т. 1 от ЗЗО и на чл. 168, ал. 1, т. 5 от НРД за МД за 2015г. предвид разпоредбите на § 1, т. 24 от ДР на ЗЗО и § 1, т. 7 от ДР на ЗЛЗ поради което съдът е отхвърлил жалбата. Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 59б, ал. 1 от ЗЗО директорът на РЗОК в срок от 30 дни от подаване на заявлението сключва договор, съответно допълнително споразумение с изпълнителите, които отговарят на условията по чл. 55, ал. 2, т. 1 и на критериите за осигуряване на додстъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в и отказва сключване на договор, когато лечебното заведение не отговаря на условията и критериите.

Съгласно разпоредбата на чл. 59в, т. 1 ЗЗО критериите за достъпност и качество на медицинската помощ са посочени в т. 1-4, включително по т. 1 "обезпеченост на лечебното заведение по чл. 9 от ЗЛЗ (ЗАКОН ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ) с медицински специалисти на основен трудов договор". Основен трудов договор от Допълнителните разпоредби на §1, т. 24 от ДРЗЗО е основният трудов договор по смисъла на §1, т. 7 от допълнителната разпоредба на ЗЛЗ (ЗАКОН ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ)".

Според §1, т. 7 от ДР на ЗЛЗ "основен трудов договор" е трудовият договор, сключен за определен или неопределен период от време на пълно работно време, установено за съответната длъжност. В настоящият случай трудовият договор с доктор К. Н. Ч. е за непълно работно време /3.5 часа/ по график за неопределено време, поради което не отговаря на изискванията за наличието на основен трудов договор, една от характеристиките на който според цитираната уредба в ЗЗО и ЗЛЗ е да е за пълно работно време. При тези констатации издадената заповед е в съответствие с материалното правните разпоредби, представляващи материални предпоставки за сключване на договор/анекс/ между Националната здравно осигурителна каса и изпълнител на медицинска помощ. При липса на предпоставка, предвидена в закона и гарантираща условията и критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ е верен изведения правният извод на съда за неоснователност на жалбата.

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №76 от 01.04.2016г. на Административен съд С. З по адм. дело № 548/2015г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.