Съдебното производство е по чл. 38, ал. 1 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС) и е образувано по жалба на Л. С. Д., от [населено място] срещу Решение № 749 на Министерския съвет от 10.09.2016 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: "Автомагистрала „С.“ Лот 3, Лот 3.1 от км 359+068 км. 359+483.52 от ЛОТ 2 до км 376+000 и център на управление с временна връзка към съществуващ път I-1“, намиращи се в землищата на [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], [община], [населено място] и [населено място] (с изключение на частта, попадаща в регулационните граници на града), [община], област Б..
Жалбоподателката оспорва административното решение в частта относно определеното обезщетение за недвижимия имот, подлежащ на отчуждаване, описан в Приложение № 1, т. 7 – местност „П.“, [община], в землището на [населено място], ЕКАТТЕ [номер] - „Земеделска територия“ на Решението (л. 46), представляващ поземлен имот с № по регистър [номер] с обща площ от 10.267 дка, от които отчуждени 2.672 дка, за който административният орган е определил обезщетение в размер на 880 лева, като поддържа, че решението е незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалноправните разпоредби в частта за определената цена, която не съответства на справедливата стойност на имота. Прилагат се писмени доказателства под опис. П. разноски.
Ответникът по жалбата - Министерският съвет (МС) и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощниците си поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждената част от имота, определена от административния орган, е правилна и законосъобразна, извършена от лицензиран оценител на имоти и направена в законоустановените срокове.
Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ), при което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С оглед задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, независимо от оплакванията в жалбата, съдът е длъжен да провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част на всички основания по чл. 146 относно компетентност на органа, формата на акта, спазването на административно-производствените правила за издаването на акта, материално-правната законосъобразност на акта и целта на закона.
Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост предназначени за изграждането на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от компетентен административен орган - МС. Има законоустановеното съдържание по чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждава имота; видът и местонахождението му; отчуждаваните части, стойността на обезщетението, което се следва и получателя му.
Спазени са и административно-производствените правила, посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството (л. 97), като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС, описани в приложението. Министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти (л. 389 -л. 418).
В независимата експертиза, назначена от административния орган е посочено, че при оценяването на подлежащите на отчуждаване имоти са ползвани пазарни аналози за сделки, изповядани и вписани в Службата по вписванията за последните 12 месеца преди датата на възлагане на оценката.
При анализа на представените 120 бр. пазарни аналози, от които на посочените изисквания касаещи сделки със земеделски земи съответстват 2 бр., за които вещото лице е определило по метода на чл. 32, ал. 2 ЗДС средна цена на дка от 329.44 лева или общо обезщетение за отчуждаваната част от 2.672 дка от процесния имот с идентификатор 58.3 – нива (орна земя), находяща се в местност „Потоко“, [община], в землището на [населено място] в размер на 880 лева.
Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че процесното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му.
По силата на чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Съгласно чл. 171, ал. 2 от АПК, по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по ГПК. Вещи лица, оглед и освидетелстване той може да назначава и служебно, както и е направил в настоящия случай. Според нормата на чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В тази връзка относно твърденията за незаконосъобразно определяне на паричното обезщетение, с определение от 03.11.2016 г. настоящата инстанция е допуснала изслушването на съдебно-оценителна експертиза. На страната са дадени указания да внесе депозит за изготвяне на допусната експертиза, да направи доказателствени искания, както и да представи доказателства. Видно от материалите представени по делото в 7 - дневния срок от уведомяването даден от съда не е внесен депозит за изготвяне на допусната експертиза, не е представен документ за собственост, удостоверение за наследници, удостоверение за данъчната оценка на имота към момента на отчуждаването, както и писмени доказателства във връзка с оценката на подлежащия на отчуждаване имот, предвид което е видно, че дадените указания от съда не са изпълнени.
В проведеното на 23.01.2017 г. открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не са е явила и не е изпратила процесуален представител. В същото съдебно заседание е констатирано, че тя не е изпълнила указанията дадени й с определение от 03.11.2016 г. Видно от указанията в определението от 03.11.2016 г., съдът в изпълнение на служебното начало е указал на жалбоподателката за допуснати пропуски в процеса т. е спазена е разпоредбата на чл. 171, т. 4 от АПК. Служебното начало обаче, не може да бъде възприемано като основание за освобождаване на жалбоподателя от задължението да доказва твърденията си.
Водим от изложеното, съдът е изпълнил задълженията си по чл. 170, ал. 1 от АПК – разпределил е правилно доказателствената тежест в процеса, както и задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК – указал е на жалбоподателката, че за определени обстоятелства, които са от значение за делото не е посочила доказателства. Настоящата инстанция е дала конкретни указания за представяне на определени доказателства, които евентуално да установят законосъобразността или не на процесното решение.
Настоящата инстанция следва да отбележи още, че в тежест на жалбоподателката е да установи твърденията си за незаконосъобразност на определения размер на обезщетението за отчуждената част от недвижимия имот, което в случая по делото не е осъществено. По делото не са представени доказателства, въпреки изрично дадените от съда указания, въз основа на които да се установи твърдяната в жалбата незаконосъобразност на оспореното решение в частта му, относно определеното обезщетение за този имот.
По изложените съображения оспореният административен акт като издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на относимия материален закон и в съответствие с целта на закона се явява законосъобразен, а жалбата против него като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. С. Д., от [населено място] срещу Решение № 749 на Министерския съвет от 10.09.2016 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: "Автомагистрала „С.“ Лот 3, Лот 3.1 от км 359+068 км. 359+483.52 от ЛОТ 2 до км 376+000 и център на управление с временна връзка към съществуващ път I-1“, намиращи се в землищата на [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], [община], [населено място] и [населено място] (с изключение на частта, попадаща в регулационните граници на града), [община], област Б.. Решението не подлежи на обжалване.