Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „ОДОП” – [населено място] при ЦУ на НАП срещу Решение № 7957/16.12.2015 г., постановено по адм. дело № 3925/2015г. по описа на Административен съд – София град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-23-1403641-091-01/12.12.2014г., поправен с РА за поправка № П-22222515001477-003-01/14.01.2015г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с Решение № 396/19.03.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - [населено място], в частта с която на [фирма] са определени задължения за корпоративен данък за 2010г. в размер на 24 296.25 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 3 853.96лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за незаконосъобразен извода на съда, че ревизираното дружество отговаря на изискваниятa на чл. 189б от ЗКПО за ползване на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители в размер на 7 227 лв. за 2010г. Счита, че сумата, представляваща извършено на 03.12.2010г. авансово плащане за закупеното на 10.02.2011г. оборудване, не дава право да се ползва данъчно облекчение по реда на чл. 189б ЗКПО. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение в атакуваната му част и вместо него, постановяване на друго, по съществото на спора, с което релевираната жалба бъде отхвърлена, ведно с присъждане на юрискосултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място], чрез процесуален представител в о. с.з. и с писмено становище оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивираното...