Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс /ИК/.
Образувано е по жалба от Р. М. К., М. Д. Д. и П. В. С., всички със съдебен адрес в [населено място]. Жалбата е срещу решение №4153-НС от 27.01.2017г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/, в частта му по т. 1 от приложението към него. В жалбата се излагат доводи за нищожност поради липса на компетентност на ЦИК, при условията на евентуалност – за незаконосъобразност на решението поради противоречие с материалния закон и съществени нарушение на административнопроизводствените правила – отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1, т. 3 и т. 4 от АПК. Иска се прогласяване нищожността на оспорваното решение, при евентуалност – отмяната му.
Ответникът - Централна избирателна комисия, чрез процесуалните си представители членовете на ЦИК Р. С. и К. И., в съдебно заседание излагат становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид данните по преписката, доводите в жалбата и мотивите на обжалваното решение, преценява следното:
Жалбата е допустима като подадена от надлежни страни и в законоустановения тридневен срок по чл. 58, ал. 1 от ИК от обявяване на решението по реда на чл. 57, ал. 2 от ИК. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на жалбата, тъй като обжалваното решение било с методически и организационен характер, поради което липсвал правен интерес за жалбоподателите. Възражението е неоснователно, тъй като наведените в жалбата доводи касаят нарушаване активни избирателни права на оспорващите – правото им на гласуване с бюлетина за машинно гласуване. Затова те имат правен интерес от оспорване на решението, което ги засяга. Освен това възражението на процесуалните представители на ответника е относимо към нормата на чл. 2, ал. 2,...