Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ - [населено място] против решение № 1848 от 04.12.2015 г. на административен съд – Б., постановено по адм. дело № 1321/2015 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-02000214000918-091-001/14.04.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Б., потвърден с решение № 166/17.06.2015 г. на директора на дирекция „ОДОП”- Б. при ЦУ на НАП, с който на [фирма] са установени задължения за данък добавена стойност за данъчни периоди м. 01, 04, 06, 09, 10.2011 г., м. 06, 07, 08 и 10.2012 г. в общ размер на 27 844.39 лева и съответните лихви в раз мер на 6 518.74 лева.

Касаторът излага доводи за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение. Счита, че предвиденият в нормата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС общ принцип относно доставката на сгради като освободена доставка не е достатъчно, за да се приеме, че е налице промяна в правния режим на доставките. Посочва, че в чл. 47, ал. 7 от ЗДДС е предвидена възможност за избор относно характера на доставките на сгради, които не са нови, и е налице и режим на облагаема доставка. Фактът, че има възможност доставката да е освободена не следва да се приема като промяна в режима на облагане, понеже независимо кой режим е посочен като основен и кой като алтернативен, и преди и след влизане в сила на действащия ЗДДС е предвидено, че доставката на стари сгради е облагаема доставка. Иска отмяна на решението и решаване на спора по същество като се отхвърли жалбата на ревизираното лице. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - [фирма] не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административен съд - Б. е бил ревизионен акт, с който на [фирма] са установени задължения за данък добавена стойност за данъчни периоди м. 01, 04, 06, 09, 10.2011г., м. 06, 07, 08 и 10.2012 г. в общ размер на 27 844.39 лева и съответните лихви в размер на 6 518.74 лева. Приходните органи констатирали, че през ревизираните периоди дружеството е осъществило сделки с обособени части от хотела, декларирани като освободени доставки. Констатирали, че сградата не е нова по смисъла на §1, т. 5 от ДР на ЗДДС и са формирали извод, че е налице облагаема доставка, предвид предоставената с чл. 45, ал. 7 от ЗДДС (в сила от 01.01.2007 г.) възможност за избор. Приели, че на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС ревизираното лице е следвало да извърши корекции на ползвания данъчен кредит при покупката на всички стоки и услуги при изграждане на сградата, за отделните данъчни периоди, през които са извършени съответните продажби, поради което са извършили съответните корекции на предоставения данъчен кредит и на основание чл. 79, ал. 3 и ал. 6, във вр. с чл. 86 от ЗДДС за посочените периоди са определили допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 27 844.39 лева и са начислили съответните лихви за забава..

За да отмени ревизионния акт, първоинстанционният съд не е споделил тезата на ревизиращия орган, че е настъпило обстоятелство, налагащо той да извърши корекция на ползвания данъчен кредит, на основание чл. 79, ал. 3 и ал. 6 от ЗДДС. Посочил е, че извършената корекция е в противоречие с изключението по чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, поради което е неприложимо общото правило на чл. 79 от закона.

Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно постановено. Спорът по делото е правен и е по повод на спазването на материалния закон - чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Настоящият състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд по тълкуването и приложението на основанията за извършване на корекции по реда на чл. 79, ал. 3 и ал. 6 от ЗДДС. Нормата на чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС предвижда изключение от правилото на чл. 79 от ЗДДС, съгласно което не следва да се извършва корекция на упражненото право на данъчен кредит, когато със закон бъде променен данъчният режим на доставките, за които регистрираното лице използва стоката или услугата.

При установените по делото факти, подробно описани по-горе, законосъобразен е изводът на съда, че процесният случай попада в посочената хипотеза. След влизане в сила на ЗДДС от 01.01.2007 г. е налице законова промяна в режима на облагане с ДДС на сгради, които не са нови по смисъла на §1, т. 5 от ДР на ЗДДС, какъвто е и процесният хотел. Основното възражение на касатора за липса на нормативна промяна в режима на облагане е правото на избор на регистрираното лице по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС да определи доставката като облагаема. Първоинстанционният съд е обсъдил това възражение в мотивите на обжалваното решение и правилно е съобразил, че правото на избор в конкретния случай не е упражнено от доставчика при извършване на продажбата. Съществуването на право на избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС за доставчика да осчетоводи доставка от този вид като облагаема, не води до извод, че режимът за този вид доставки е непроменен с новия ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба единствено в правото на доставчика е да направи избор дали сделката да е облагаема и когато такъв избор не е направен, е приложим общият принцип, че доставките на стари сгради са освободени. При действието на ЗДДС, в сила до 01.01.2007 г. доставките на сгради са облагаеми доставки, което се промени с разпоредбите на новия ЗДДС – в сила от 01.01.2007 г.

С оглед на изложеното правилно съдът е приел, че процесните доставки са освободени по силата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС. Промяната в данъчния режим на доставките е по силата на закона, и поражда основанието за прилагане на чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Като е достигнал до същите изводи и е приел, че за [фирма] не са възникнали задължения, съгласно чл. 79, ал. 6 от ЗДДС в процесните данъчни периоди и е отменил ревизионния акт, съдът е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора съдебни разноски не се дължат.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1848 от 04.12.2015г. на административен съд – Б., постановено по адм. дело № 1321/2015г. Решението е окончателно.