Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на К., чрез ТД на Комисията [населено място], срещу решение №50 от 27.05.2011г по гр. дело № 76/2010г. на Бургаски апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение №74 от 05.02.2010г на Сливенски окръжен съд в отхвърлителната част на иска за отнемане на имущество в полза на Държавата, срещу дружество [фирма], както и по касационна жалба на А. О. А. и дружествата -ответници [фирма] и [фирма], двете със седалище [населено място], чрез адв. В. К. срещу същото решение в частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата на имущество от патримониума на ЕТ Глобус 96 –А. А., [фирма] и [фирма].

Производството по делото е било спряно на основание § 5в ал. 2 вр. ал. 1, ПЗР на ЗТР(нова ДВ бр. 34/11, в сила от 01.01.2012г) с определение №247 от 18.06.2012г и понастоящем е възобновено в лицето на правоприемника КОНПИ ТД гр.- Б., по чието искане след обявяването на [фирма] и [фирма] в ликвидация са назначени ликвидатори на двете дружества, съгласно приложените удостоверения по реда на ЗТР.

В изложението на К. (понастоящем КОНПИ) ТД [населено място] се поставя

въпрос

за наличието или липсата на средства от законен източник за придобиване на имущество от юридическо лице по чл. 6 ЗОПДИППД отм., следвало ли е съда да приема за установено, че дружеството е разполагало със средства от законен източник през годината на закупуване на имота, за която е имало печалба, ако същото е имало загуби, а не печалба за предходните две години и след приспадане, те не се покриват. Сочи се основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

В общо изложение на касаторите А. А., [фирма] и [фирма] се формулират девет въпроса.

Първият

въпрос е съставен и включва въпросите изисква ли законът връзка между престъпната дейност и придобиването на имущество, кои са критериите за формиране на „основателно предположение” по чл. 4 ЗОПДИППД отм., длъжна ли е Комисията да обоснове връзката, за да възникне задължение за проверяваното лице да доказва законност, когато имуществото е собственост на лице по чл. 6 ЗОПДИППД, какви факти биха определили връзката, Сочи се основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК с цитиране и прилагане на практика на ВКС по чл. 290 ГПК ( реш.№607/2010 ІV г. о, реш. 834/2010 ІV г. о, реш. 806/2011 ІV г. о ) и довод за противоречие с нея,

Втори

въпрос - дали е допустимо съдът да определя придобитото по пазарни цени ако ищецът не е оспорил придобивната стойност по нотариални актове, а се е съгласил с нея. Сочи се основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради противоречие с реш.№607/2010 ІV г. о практика на ВКС по чл. 290 ГПК.

Третият

въпрос е към кой момент следва да се установи дали юридическо лице по чл. 6 ЗОПДИППД е контролирано, цялото имущество на юридическото лице ли подлежи на отнемане или делът на проверяваното лице Изтъква се, че към датата на придобиване на конкретен имот проверяваният не е бил управител и не е притежавал повече от половината дялове, въпреки това е постановено отнемане, Сочи са основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, Като

четвърти

въпрос се поставя този за съдържанието на понятието законен източник, включително на юридически лица по чл. 6 ЗОПДИППД, следва ли да се отъждествява със законен източник по смисъла на ЗОДФЛ. Сочи са основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Пети

въпрос е за задължението на съда да обсъди всички доказателства за реализирани доходи, източници и парични потоци на юридическите лица, за да провери дали към датата на придобиване те са разполагали с парични средства. Сочи се противоречие с реш. №17/ 2011 по гр. д № 462/2010г на ВКС и основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.

Шести

по ред въпрос е подлежи ли на отнемане имущество, включено в търговско предприятие на ЕТ, прехвърлено на трето лице с договор, предхождащ датата на мотивираното искане и датата на налагане на обезпечителните мерки, противопоставим ли е договорът, ако е сключен преди налагането на последните, но вписването му в търговския регистър е след датата на обезпечителната заповед, Цитира се практика на ВКС относно значението на вписването в регистъра, сочи се противоречие с нея и основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК,

Седми

въпрос и

девети

въпрос е за задължението на съда да съобразява доказателствата - счетоводни документи на юридически лица по чл. 6 ЗОПДИППД ако не е откривано производство по оспорването им, допустимостта на гласни доказателства за доходи в чужбина следва ли съдът да се съобразява с влезли в сила ревизионни актове, каква е силата им, Цитират се основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.

Осмият

по ред формулиран въпрос също е процесуален, но свързан в правото на защита: длъжен ли е съдът преди постановяване на решението да изслуша страните по същество, да изчака срок за писмени защити, който е определил и постановяване на решението преди този срок не представлява ли съществено процесуално нарушение, не накърнява ли равенството на страните в процеса. Сочи се основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК предвид противоречие с реш. № 132/2010г по д.№ 829/09 ІІ т. о,

Върховен касационен съд, ІІІ г. о намира, че жалбата на ищцовата Комисия, понастоящем КОНПИ ТД [населено място], не следва да се допуска до касационно разглеждане, тъй като поставеният въпрос изразява противна на правната и формална логика теза, която игнорира естеството на стопанско-икономическите отношения и разпоредителната правоспособност на правните субекти. Въпросът не е подкрепен и с обосновка по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. При изследване източника на средства при дружества по чл. 6 ЗОПДИППД, няма основание обявената отрицателна годишна печалба от предходни години да се сумира и „приспада”, за да изключи извод за законен източник от парични средства, отчетена в следващата година като печалба и инвестирана в придобиване на недвижимо имущество. Дори да е налице налична или предполагаема задлъжнялост на дружеството (според Комисията резултатна от това, че за две предходни години не е имало обявена печалба) няма връзка с конкретното изследване на законния източник на средствата, вложени за придобиване на имот.

Касационните жалби на А. А. [фирма] и [фирма] също не следва да се допускат до разглеждане по същество, съображенията за това са следните:

Първият от поставените въпроси, за връзка между престъпната дейност и придобиването на имущество, кои са критериите за формиране на „основателно предположение” по чл. 4 ЗОПДИППД отм., за неговата обосновка от ищцовата комисия и от съда, е намерил разрешение в практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК съгл. решение № 1488 от 30.10.2010г по гр. д. № 1116/2009г на IV отд на ВКС,реш.№806/2010г по гр. д. №1335/2009г ІV г. о и решение № 1 от 21.03.2011г по грд № 697/2010г, IV отд на ВКС,решение по гр. дело № 248/2011 ІІІ г. о, Еднозначно в цитираната практика на ВКС се приема, че връзката между придобиването на имущество с конкретно установената престъпна дейност е извод, направен от съда при собствено изследване на конкретните обстоятелства и единствено така предположението в чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД намира обосновка, Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, включително при тълкуването коя връзка с престъплението (пряка, косвена, причинно - следствена ) е от значение при обосновката, не е допуснал неустановяването на източника на доходи да изчерпва изводите му по основателността на предположението, При следващата се от установените факти конкретност, при вида престъпление за което касаторът А. е осъден - придобиване и държане на наркотици и изпиране на пари, при задържан автобус на търговеца А. с 80 кг. хероин, е изследвана съотносимост по логически път, въз основава на доказателствата или празнотите в тях и във връзка с регистрирания законен бизнес - автобусен превоз, вкл. международен. нализираната е връзката между престъплението, за което лицето е осъдено и забогатяването. Въззивният съд се е съобразил с изразеното единство на формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС по отношение на своята длъжност при самата решаваща преценка, независимо как се определя самата „връзка” терминологично. В едни решения на Върховен касационен съд тя се определя като причинно - следствена, а в други като свързаност, взаимовръзка, за да се подчертае нейният специфичен характер. Поради това не е налице противоречие на въззивното решениа с посочените от защитата решения № 607/2010 по гр. д 1116/2009 ІV г. о, реш. №806/2010г по гр. д. №1335/2009г ІV г. о или реш.№834/2010 ІV г. о, определящи връзката като причинно–следствена, а Бургаски апелативен съд е изтъкнал, че законът не изисква причинно - следствена връзка.

По втория въпрос, дали е допустимо съдът да определя придобитото по пазарни цени, ако ищецът не е оспорил придобивната стойност по нотариални актове, а се е съгласил с нея, Върховен касационен съд не прима в случая да се касае до липса на оспорване, неправилно разбирано от защита като изявление в строго процесуален смисъл, при липса на което да се счита, че ищцовата комисия да е изразила някакво релевантно съгласие, При това не е налице и противоречие с реш. №607/2010 ІV г. о практика на ВКС по чл. 290 ГПК, По въпроса за значителната стойност на имуществото (чл. 3 ал. 1 ЗОПДИППД), включително проекцията му в съдебния процес предвид значението на нотариалния акт като документ и неговото оспорване с оглед съпоставката на тази величина с дохода при преценката за законен източник по чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД, Върховен касационен съд се признесе с решение №89 от 29.01.2010г по гр. д.717/2009г на ВКС ІІІ г. о по реда на чл. 290 вр. чл. 291 от ГПК. Въприетото в случая от БАС разрешение е в съответствие с тази практика,

При формулирането на следващия по ред трети въпрос, неотносимо се сочи изтъкван от защитата факт по основанието на чл. 6 ЗОПДИППД, а именно че не за целия проверяван период А. е бил управител, съответно притежавал повече от половината дялове на по - късно действително контролирано от него дружество, Върховен касационен съд не приема на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за да отговаря на въпрос към кой момент за целите на закона следва да се установи дали юридическо лице по чл. 6 ЗОПДИППД е контролирано, това е въпрос, обусловен от извода за свързаност с престъпната дейност и установеността на доходите, както се посочи в решение №287 от 10.09.2012г д.№1782/2010 ІV г. о и опр. по гр. д 371/2010 ІV г. о на ВКС, Върховен касационен съд не приема при посоченото основание на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК да дава отговор и на оставалата част на въпроса - цялото имущество на юридическото лице ли подлежи на отнемане, или делът на проверяваното лице. Във въпроса не се прави разлика между имущество и капитал, на отнемане подлежи конкретно имущество, от контролираното лице включително.

Не обосновават допускане на касационната жалба до разглеждане формулираните по ред четвърти и пети въпроси в изложението на касаторите–ответници. Съдържанието на понятието „законен източник” и терминологията на ЗОДФЛ, включително при юридически лица по чл. 6 ЗОПДИППД нямат релевантна за спора връзка, нямат пряко отношение към решаващо преценените обстоятелства, свързани с установяването на източника на доходи по ЗОПДИППД, Въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства за реализирани доходи, източници и парични потоци на юридическите лица, за да провери дали към датата на придобиване те са разполагали с парични средства, изразява единствено касационно оплакване за необоснованост на предположението за придобиване на имущество от контролирано лице с източник престъпна дейност и се предпоставя от теза, че доказателственият анализ бил непълен, без да се обоснове как решаващата дейност на съда по настоящето дело дава поводът, довел до постановяването изтъкваното от защитата реш. №17/ 2011 по гр. д № 462/2010г на ВКС, С това решение е даден отговор на въпрос относно възможността в процес по чл. 28 ал. 1 ЗОПДИППД ищецът да въвежда ново обстоятелство като основание на иска, което няма връзка с въпроса по изложението, Поради това основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК не е налице.

По следващия

въпрос, основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК също не е налице, тъй като приведената като пример съдебна практика относно значението на вписването в търговския регистър няма решаващо значение, когато искът по чл. 28 ал. 1 ЗОПДИППД се насочва към имущество на проверявания, в случая прехвърлено от последния след постановяване на обезпечителната мярка по реда на специалния закон. Подобно прехвърляне е противопоставимо на държавата, което е и целта на обезпечението, без оглед на това дали договорът е вписван в търговския регистър преди вписването по обезпечителната заповед.

Въпрос седми в изложението изразява теза за обвързващо доказателствено значение на счетоводни документи на юридически лица и нужда да се открива производство по оспорването им, но в изложението липсва обосновка за случай по чл. 6 ЗОПДИППД, липсва и обосновка на твърдението за противоречие с цитираното решение №732/2011г на ІІІ г. о на ВКС, в което законен източник на доходи за проверявано лице и съпругата му е приет за установен предвид доказано произвеждане и реализация на земеделска продукция, като частни стопани. Цитирано е съдебно решение без връзка със случая и основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК не е налице.

Няма решаващо значение и деветият въпрос, за значението на ревизионни актове по ЗДДС,ЗКПО и ЗДФЛ, съставяни по отношение на юридически лица по чл. 6 ЗОПДИППД и силата им, тъй като констатациите по същите не са игнорирани от решаващия съд в своята установеност, но е съобразен предмета на самата установеност, т. е констатациите по ревизиите нямат отношение към въпросите за източника на средствата. По поставения въпрос липсва обосновка на основание по чл. 280 ал. 1 ГПК, както и конкретни съображения за връзката му със спора.

По процесуално - правния въпрос, свързан в правото на защита: длъжен ли е съдът преди постановяване на решението да изслуша страните по същество, да изчака срок за писмени защити, който е определил и постановяване на решението преди този срок не представлява ли съществено процесуално нарушение, не накърнява ли равенството на страните в процеса. Сочи се основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК предвид противоречие с реш. № 132/2010г по д.№ 829/09 ІІ т. о в което обаче по реда на чл. 290, чл. 291 ГПК е дадено разрешение на друг въпрос.По поставения от защитата правен въпрос действително е налице практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, изразена в решение №476 от 2010г по гр. д № 720/2009г ІV г. о, Писмената защита замества пледоарията на страната и постановяването на решение преди да е изтекъл определения за депозирането й срок е равнозначно да решаване на делото без провеждане на устни състезания, но за има съществено процесуално нарушение, на което касаторът да се позове, следва самата писмена защита да е постъпила в дадения срок.По настоящето дело, освен липсата на последното условие, от самото съдържание на обжалваното въззивно решение е видно, че депозираната един ден след дадения от съда десетдневен срок писмена защита на касаторите е обсъдена от Бургаски апелативен съд: по отношение на представен пред въззивната инстнанция платежен документ с дата 14.03.2003г за изплатен дружествен дял е обсъдено твърдението в писмената защита за какво е използвана сумата (л. 5, стр. 10 от мотивите), като изложено в писмена защита е обсъдено и възражението, че определено имущество на [фирма] не е налично(виж стр. 14 от мотивите на решението ), Ето защо Върховен касационен съд не приема довод, поставеният процесуален въпрос в случая да има значение за изхода на делото.

Предвид гореизложеното ВКС, ІІІ г. о на.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване

решение №50 от 27.05.2011г по гр. дело № 76/2010г. на Бургаски апелативен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2