Особено мнение на съдията Маргарита Златарева

Искането на главния прокурор за тълкуване на чл. 126, ал. 2 от Конституцията в насоката на зададения първи въпрос считам за допустимо.

Смисълът на поставения пред Конституционния съд въпрос е да се направи разграничение между правомощията на главния прокурор като административен ръководител от чисто прокурорските му функции, произтичащи от ,,длъжността” му на прокурор според съдържанието на конституционната разпоредба – чл. 126, ал. 2. Посочват се и две от основанията за абстрактно тълкуване по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията така, както те са извеждани в дългогодишната практика от Конституционния съд, а именно: неясноти относно съдържанието на конституционната норма и неблагоприятни последици за националната правна система при прилагането на нормата. Излагат се причините, довели до неяснота на предложената за тълкуване конституционна разпоредба – това, че фигурата на административния ръководител в съдебната система с правомощия, отделени от тези на магистратската длъжност, се създава 10 години по-късно от създаването на Конституцията – втората поправка на Конституцията, обн., ДВ, бр. 85/2003 г.

Конституционният съд трябваше да обсъди дали разпоредбата на чл. 126, ал. 2 от Конституцията, създадена през 1991 г., има предвид магистратската длъжност на главния прокурор или включва и функциите му като административен ръководител. Единствената конституционна разпоредба, чрез която на конституционно ниво се урежда понятието ,,административен ръководител” в органите на съдебната система - чл. 129, ал. 5, е създадена през 2003 г.; тя има предвид мандатността на административните ръководители и дори терминологично създава неяснота, употребявайки думата ,,длъжност”, присъща за магистратската длъжност. Само това историческо тълкуване на чл. 126, ал. 2 от Конституцията, коренящо се в разликата във времето на създаването на понятието “административен ръководител” в съдебната система спрямо общия първоначално установен конституционен модел на съдебната власт, е основателна причина, за да се приеме искането за допустимо.

Авторът на особеното мнение не приема, че зададеният първи въпрос в искането се...