№ 199

[населено място] 09.06. 2017 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря

разгледа докладваното от съдия Д.

ч. гр. дело №1815 по описа за 2017 год.

Производството е по чл. 282 ГПК.

Постъпила е молба от [фирма],[ЕИК] за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение от 28.02.2017г. по в. гр. д. №654/2016г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение по трудовия спор, с което [фирма] е осъдено да заплати на М. Н. Ц. обезщетение по чл. 200 КТ за неимуществени вреди в размер на сумата 35 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.09.2015г. до окончателното изплащане. Удостоверено е обжалването на въззивното решение от [фирма] в срок и е поискано дължимото обезпечение да се определи по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК като се отчете, че искът е обезпечен чрез налагане на запор на банкови сметки на дружеството в размер на 50 000лв.

С определение №129 от 04.08.2017г. по настоящото дело, на молителя са дадени указания, че за да бъде допуснато спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, молителят следва да представи доказателства за внесено обезпечение пред съд, което по решения за парични вземания е в размер на присъдената сума или чрез учредяване на ипотека съгласно чл. 180, ал. 2 ЗЗД за същата сума - 35 000лв., като на молителя е предоставена възможност за представяне на доказателства за обезпечението. Прието е, че допуснатото обезпечение на иска по реда на чл. 389 и сл. ГПК не съставлява обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2...