Особено мнение на съдията Филип Димитров

Правната норма е израз на воля - на законодателя или суверена - учредител, а при подзаконовите нормативни актове - на изпълнителната власт в рамките на възложеното й от законодателя. Противоконституционността на една разпоредба следователно се определя от вложената в нея воля за създаване на уредба, отклоняваща се от конституционните правила и принципи. Доколкото такава воля не е намерила израз в оспорваната разпоредба на новата алинея втора на чл. 45 от Закона за здравното осигуряване, тя не може да се счита за противоконституционна. В този смисъл са и мотивите на Решение № 2/2009 г. на КС по к. д. № 1/2009 г., което развива принципа за съхраняващото закона (конформно) тълкуване.

Конституцията е еднакво задължителна за всички - за легислатурата, за съдилищата, за администрацията и всички други държавни органи, както и за гражданите. Хипотезата, че на базата на допустима от Конституцията и закона делегация някой би могъл да създаде подзаконов акт с противоконституционно съдържание, е правно неубедителна - винаги в някаква степен е възможно орган да действа противоконституционно, но тогава ще следва да се решава по съществуващия ред въпросът за противозаконността или противоконституционността на неговия акт.

Действително чл. 52, ал. 1 и 2 от Конституцията посочва, че уредбата за здравното осигуряване се осъществява със закон, но е естествено и често практикувано законодателят да овластява изпълнителната власт да уреди определена материя, за която е необходимо прилагането на специфични технически знания или стандарти. Очевидно е, че законодателят извършва такава делегация именно (уместно е дори да се каже единствено) по споменатите мотиви. При това в случая на чл. 45, ал. 2 се касае за очевидно динамична материя (която и досега подлежи на ежегодна актуализация и следователно не може да се счита за „трайна" по смисъла на чл. 3 от ЗНА). Трайната материя е уредена в първата алинея на чл. 45 и посочването...