Производството е по реда на чл. 282 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника С. С. Г., чрез адв. Д. П. срещу решение № 171/17.01.2017 г. по в. гр. дело № 4478/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 5778/11.07.2016 г. по гр. дело № 9439/2015 г. на Софийски градски съд в отхвърлената част на предявените искове от М. М. х-П. и Г. Б. Х-П. против жалбоподателя за сумата 115000 лв., претендирана на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение за сумата 34 669.37 лв. за периода от 05.02.2012 г. до 05.02.2015 г. на основание чл. 86 ЗЗД и в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на сумата 115 000 лв., претендирана като получена на отпаднало основание на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответника-жалбоподател сумата 334.79 лв. разноски и вместо това е осъден С. С. Г. да заплати на М. М. Х-П. и Г. Б. Х-П. сумата 115 000 лв. главница, представляваща заемна сума, получена по договор за заем от 25.05.2009 г., както и сумата от 34 669.37 лв. обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 05.02.2012 г. до 05.02.2015 г. на основание чл. 86 ЗЗД, както и сумата 5950.58 лв. разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

В касационната жалба е заявено искане за спиране изпълнението на решение № 171/17.01.2017 г. по в. гр. дело № 4478/2016 г. на Софийски апелативен съд.

С решение № 171/17.01.2017 г. по в. гр. дело № 4478/2016 г. на Софийски апелативен съд е отменено решение № 5778/11.07.2016 г. по гр. дело № 9439/2015 г. на Софийски градски съд в отхвърлената част на предявените искове от М. М. Х-П. и Г. Б. Х-П. против жалбоподателя за сумата 115000 лв., претендирана на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение за сумата 34 669.37 лв. за периода от 05.02.2012 г. до 05.02.2015 г. на основание чл. 86 ЗЗД и в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на сумата 115 000 лв., претендирана като получена на отпаднало основание на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответника-жалбоподател сумата 334.79 лв. разноски и вместо това е осъден С. С. Г. да заплати на М. М. Х-П. и Г. Б. Х-П. сумата 115 000 лв. главница, представляваща заемна сума, получена по договор за заем от 25.05.2009 г., както и сумата от 34 669.37 лв. обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 05.02.2012 г. до 05.02.2015 г. на основание чл. 86 ЗЗД, както и сумата 5950.58 лв. разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

Съгласно разпоредбите на чл. 282, ал. 2 ГПК спиране на изпълнението на въззивни решения се допуска от ВКС след внасяне на парична сума като обезпечение, която по решения за парични вземания е в размер на присъдената сума – т. 1.

С разпореждане № 112/03.05.207 г., постановено по настоящото дело е указано на жалбоподателя-молител в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе обезпечение по чл. 282, ал. 2 ГПК в размер на сумата 149 669.37 лв./сто четиридесет и девет хиляди шестотин шестдесет и девет лева и 37 стотинки/ по сметка на ВКС - обезпечения и да представи платежен документ. Указани са и неблагоприятните последици от неизпълнение на указанието в срок. Съобщение, с препис от разпореждането е редовно връчено на С. С. Г., чрез адв.Д. П. на 12.05.2017 г. В указания от съда срок, който е изтекъл на 19.05.2017 г. – петък присъствен ден от молителя не е внесена сумата 149 669.37 лв. обезпечение.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че молбата на ответника С. С. Г. за спиране изпълнението на въззивно решение № 171/17.01.2017 г. по в. гр. дело № 4478/2016 г. на Софийски апелативен съд следва да се остави без уважение. От събраните доказателства по делото не се установява един от елементите на фактическия състав на 282, ал. 2 ГПК – подадена е в срок касационна жалба от ответника срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, което в осъдителната му част подлежи на принудително изпълнение, но не е внесено обезпечение в размер на 149 669.37 лв. Следователно молбата за спиране изпълнението на въззивното решение на Софийски апелативен съд следва да се остави без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение молба, подадена от ответника С. С. Г., чрез адв.Д. П., съдебен адрес [населено място], [улица], формулирана в касационна жалба вх. № 3459/27.02.2017 г. срещу решение № 171/17.01.2017 г. по в. гр. дело № 4478/2016 г. на Софийски апелативен съд за спиране на основание чл. 282, ал. 2 ГПК изпълнението на решение № 171/17.01.2017 г. по в. гр. дело № 4478/2016 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на С. С. Г..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: