Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], против решение № 4882 от 09.07.2015 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. № 263/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 2251400115 от 21.08.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 2130 от 02.12.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ [населено място].

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага съображения за нищожност и незаконосъобразност на РА. Поддържа наличие на реални доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС от доставчиците [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], за което своевременно били представени договори, приемо-предавателни протоколи (ППП) и доказателства за плащане, включително и за предходните доставчици. Претендира за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго такова по същество на спора за отмяна на РА. Претендира разноски.

Ответникът директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) [населено място] оспорва касационната жалба чрез юрк. И.И.П юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения РА за извършена ревизия по ЗДДС за периода 01.12.2007 г. – 31.12.2009 г. и по ЗКПО за 2008 г. и 2009 г. на касатора са установени задължения по ЗДДС в резултат на отказано право...