Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. [номер], ап. [номер], представлявано от управителя В. Г. В., чрез адв. Д. Б, срещу Решение № 1511 от 07.03.2016 г., по адм. дело № 7507/2012 г. по описа на Административния съд – София – град, в частта с която е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 2141200392 от 10.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден в оспорената част с Решение № 1704 от 16.07.2012 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” (ОДОП) – [населено място] при ЦУ на НАП, в частта с която на [фирма] са определени задължения по ЗДДС в размер на 489 254.07 лв., вследствие на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма].

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за нереални доставки на стоки и услуги по фактурите на [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на ревизираното лице – получател на фактурите. Касаторът счита, че съдът не е направил задълбочен анализ на представените по делото доказателства, а е възприел изцяло мотивите приходните органи. Съдът неправилно е приел, че доставките на стоки са нереални, защото не е доказан произхода на процесните стоки. По делото са събрани доказателства за възлагане на доставките, за предаване и получаване на доставките, издадените фактури отговарят на изискването...