Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица],ет. [номер] ,стаи [номер] и [номер]
, с посочен съдебен адрес, подадена чрез пълномощника адвокат М. Б-САК, против заповед № 331 от 16.09.2016г. на министъра на труда и социалната политика, с която е прекратена регистрацията на дружеството с Удостоверение № 1664/30.12.2013 г. за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за чужбина на основание чл. 13, т. 2 във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа/ НУРИПДНР/.
В жалбата се излагат доводи за нарушения на материалния закон при постановяване на индивидуалния административен акт. Поддържа се, че наказателното постановление, послужило като основание за издаване на заповедта е нищожен акт, който не поражда правни последици. Иска се отмяна на обжалваната заповед и присъждането на разноски.
Ответникът - Министърът на труда и социалната политика, чрез упълномощения си процесуален представител старши юрисконсулт П. П изразява становище за неоснователност на оспорването. Счита, че влязлото в сила наказателно постановление е сред основанията за прекратяване на регистрацията на посредника.
Върховният административен съд, шесто отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспорената заповед № 331 от 16.09.2016г. на Министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 13, т. 2 във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 3 от НУРИПДНР/Наредбата/ е прекратена регистрацията на [фирма] с Удостоверение № 1664/30.12.2013 г. за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за чужбина. Административният орган е приел, че след извършена проверка по спазване на изискванията на ЗНЗ (ЗАКОН ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА) (ЗНЗ), на 16.03.2015 г. в офиса на дружеството в [населено място] и на 30.03.2015 г. в Д”ИТ”-Г. по представени документи, е установено, че [фирма], в качеството си на юридическо лице регистрирано като посредник с Удостоверение № 1664/30.12.2013 г. за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за чужбина, не е предоставило на търсещото работа лице М. К. М., ЕГН [ЕГН], с Договор за квалификационно обучение със стажуване от 24.03.2015 г. срещу подпис, извлечение от действащото законодателство на Италия, регламентиращо наемането на работа на чужди граждани, преведено на български език. Нарушението е извършено на 24-03.2015 г. и е установено на 30.03.2015 г. Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 07-000265 от 15.04.2015 г. С оглед констатираното нарушение на изискванията на чл. 31, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 31, ал. 3 от НУРИПДНР и на основание чл. 85, ал. 4 във вр. с чл. 85, ал. 4 във връзка с чл. 81, ал. 2 от ЗНЗ (ЗАКОН ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА) от директора на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Г. е издадено Наказателно постановление № 07-000265/24.04.2015 г., с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000/хиляда/лева. Наказателното постановление е влязло в сила на 13.05.2015 г. съгласно уведомително писмо на ИА”Главна инспекция по труда” до Агенция по заетостта от 24.08.2016 г. Няма данни същото да е обжалвано пред районния съд.
Посредническите услуги по заетостта се организират и предоставят от лица, които имат право да извършват посреднически услуги по заетостта съгласно българското законодателство, законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, според редакция на чл. 27, ал. 2, т. 2 от ЗНЗ. Условията и реда за регистрация на лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 от ЗНЗ за осъществяване на посредническа дейност и за отказването и прекратяването й са определени в НУРИПДНР по силата на законова делегация, определена в разпоредбата на чл. 28, ал. 8, т. 2 от ЗНЗ. Редът за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа и отказването и прекратяването на регистрацията са уредени в глава втора на Наредбата, а в раздел II са уредени детайлно регистрацията и отказването и прекратяването й. Регистрацията се прекратява със заповед на министъра на труда и социалната политика или на упълномощено от него длъжностно лице по искане на посредника (т. 1) и в случаите по чл. 15, ал. 1. В конкретния случай като основание за прекратяването на регистрацията е посочено - чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Тя предвижда прекратяването да е обусловено от нарушения на изискванията, посочени в изчерпателно изброените в текста норми, сред които са и хипотезата на чл. 31, ал. 2, т. 1 от Наредбата, задължаваща посредникът да предоставя на търсещите работа лица извлечение от действащото законодателство на чуждата държава, регламентиращо наемането на работа на чужди граждани в нея, преведено на български език;
От данните по административната преписка се установява по безспорен начин фактът, че дружеството - посредник не е предоставило на търсещото работа лице М. такава информация. Нарушението е установено по безспорен начин - с наказателно постановление, влязло в сила. Административното наказание е санкция за извършено административно нарушение, изразяващо се в законово регламентирани неблагоприятни правни последици, засягащи личността или имуществото на нарушителя. В случая, с издаденото наказателно постановление е реализирано административното наказание на жалбоподателя, чрез наложената имуществена санкция. Наказателното постановление не е нищожно. Неоснователни са наведените оплаквания във връзка с редовността на издаденото наказателно постановление. Този въпрос е неотносим в настоящето производство. Във връзка със законосъоразността на издаденото наказателно постановление жалбоподателят е разполагал с друг ред за защита.
Неизпълнението на нормативнорегламентираното задължение на посредника, притежател на удостоверението за регистрация, е предпоставка, при наличието на която административният орган е длъжен да упражни правомощието си по чл. 13, т. 2 от НУРИПДНР да прекрати регистрацията. Прекратяването на регистрацията не е административно наказание, а последица, която законодателят свърза с неизпълнението на нормативнорегламентираните задължения на посредника. Освен това, не е предвиден в нормативните актове, регулиращи дейността, срок от извършване на нарушението, след изтичане на който регистрацията не следва да бъде прекратена. Липсата на такъв срок задължава административния орган да прекрати регистрацията при установено нарушение по чл. 15, ал. 1 от НУРИПДНВ, независимо от продължителността на периода от извършване на нарушението до издаване на административния акт.
Оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган - министърът на труда и социалната политика, в предвидената от закона форма и постановена при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми, и при липса на основания за отмяната й.
Ответникът не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица],ет. [номер] ,стаи [номер] и [номер]
, подадена чрез пълномощника адвокат М. Б-САК, срещу заповед № 331 от 16.09.2016г. на министъра на труда и социалната политика,
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.