Производството по делото е по реда на чл. 2-8 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] чрез процесуалния си представител адв. С. Ф срещу решение № 6921/11.11.2015 г., постановено по адм. дело № 1914/2015 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2101308950/02.06.2014 г. (допуснате е грешка в обжалваното решение при изписване номера на РА - 21308950, вместо № 2101308950), издаден от органи по приходите при ТД на НАП – [населено място], мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 118 001, 98 лв. главница и 36 232, 33 лв. лихви по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], както и в частта за определен допълнително корпоративен данък в размер на 23 403, 79 лв. и лихви 6 524, 26 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага се оплакване, че неправилно съдът е приел, че при издаването на ревизионния акт не са допуснати от приходните органи съществени процесуални нарушения. Твърди, че ревизиращите органи не са извършили последователна и аналитична оценка на доставките, счетоводното им отразяване, плащания, наличност, резултати от дейността и пр. Касационният жалбоподател възразява, че неоснователно от него са изисквани и документи, които касаят дейността на доставчиците му, тъй като той не разполага с такива, които са извън неговия обсег, както и че в ревизионния акт не се съдържат данни за счетоводното отразяване на тези доставки и извършените плащания по...