Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Аадминистративнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на И. С. А., в качеството й на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -[населено място], срещу решение № 985 от 5.06.2015 г. по адм. дело № 1570 по описа за 2014 г. на административния съд - Б..

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, включително и в частта за присъдените разноски, и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата срещу оспорения ревизионен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - [фирма] оспорва същата с депозирано становище по нея по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК от адв.М.Д.С разноски не се претендират.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на съдебен контрол пред административния съд - Б. е бил ревизионен акт № 021302783 от 31.03.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП-[населено място], потвърден с решение № 191 от 3.07.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- [населено място]. Той е издаден в резултат на осъществена ревизия на [фирма] по прилагането на ЗДДС за ревизирани данъчни периоди от 1.09.2011 г. до 31.08.2013 г. и на ЗКПО за отчетните 2011 г. и за 2012 г. В хода на ревизията е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което тя е осъществена по...