Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, против решение № 6680/02.11.2015 г. постановено по адм. дело № 12010/2014 г. от Административен съд София - град (АССГ), с което е отменена негова заповед рег. № 3512/06.11.2014 г. по оспорване на И. П. П..

Касаторът, в касационната жалба и в съдебно заседание поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни касационни основания по реда на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – И. П. П., чрез своя процесуален представител, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила и претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил заповед рег. № 3512/06.11.2014 г. на директора на Агенция "Митници", с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 3 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) на И. П. П. – старши експерт в Агенция "Митници", в сектор ММГ, отдел КММГ, дирекция МРР в ЦМУ на Агенция „Митници”, с ранг II младши, е наложено дисциплинарно наказание "отлагане на повишението в ранг с една година".

За да отмени оспорената заповед, първоинстанционният съд приема от правна страна, че е налице необоснованост на мотивите на заповедта, доколкото същите не съответстват в пълнота на всички обстоятелства по чл. 91 ЗДСл и които следва да бъдат взети предвид при налагането на дисциплинарното наказание. Така органът следва задължително да вземе предвид при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите - чл. 91, т. 1 от ЗДСл, формата на вината на държавния служител - т. 2 от същата разпоредба и цялостното служебно поведение на държавния служител - т. 4 от същата разпоредба. Неспазването на тази разпоредба е основание за материална незаконосъобразност на заповедта. Решението е правилно.

Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, независимо че е издадена от компетентен орган (чл. 92 от ЗДСл във връзка с чл. 6, т. 5 от Устройствения правилник на Агенция "Митници"), подлежи на отмяна, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на изискванията за форма, които я опорочават и които са достатъчни, за да бъде отменен оспорвания административен акт.

Законосъобразно е заключението на съда, че заповедта не съответства на изискванията на чл. 97, ал. 1, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 ЗДСл. В нарушение на цитираните норми и въпреки обема си, административният акт не съдържа описание на извършеното от наказания служител нарушение. Не е посочено с кои свои действия или бездействия П. е допуснал неизпълнение на служебни задължения, не са посочени и конкретни служебни задължения, които са виновно нарушени или не са изпълнени. Посочени са и чл. 6, ал. 1, чл. 9 и чл. 21 от Кодекса за поведение на митническия служител без отново да е посочено с кои свои действия или бездействия служителят е допуснал нарушение на тези правила за поведение.

Правилно е преценено, че допуснатите нарушения на формата ограничават правото на защита на служителя, който при описаната липса на мотиви и констатираните противоречия между фактическото и правно основание, не е известен за причините, довели до налагането на дисциплинарно наказание. Този недостатък на акта е самостоятелно основание за неговата отмяна.

При правилно тълкуване и прилагане на закона съдът стига до извода, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не са изяснени и взети предвид релевантните за налагането на наказанието обстоятелства, които следва да бъдат отчетени при определяне вида и размера на наказанието (чл. 91, ал. 1, т. 1 от ЗДСл).

В случая аргументирано първоинстанционният съд приема, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са установени конкретни допуснати нарушения на служебните задължения от страна на служителя П.. Доказателства в този смисъл от страна на административния орган не са ангажирани, а и назначената по делото експертиза не е установила такива. При тези данни правилно съдът приема, че не се установява неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл.

Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Изводите на първоинстанционния съд са в съответствие със събраните по делото доказателства. Заключението за нарушения във формата на заповедта и за постановяването й при съществено нарушение на административнопроизводствените правила следват от съдържанието на административния акт и от обстоятелството, че не са взети предвид и оценени всички релевантни доказателства. Изводът, че посочените в заповедта за налагане на наказание дисциплинарни нарушения не са установени, такива, които да сочат на неизпълнение служебни задължения или на нарушение на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Анализът на всички събрани доказателства, мотивира първоинстанционния съд да приеме, че посочените в заповедта за налагане на наказание нарушения на служебните задължения не са установени.

Изложеното налага извода, че решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при отсъствие на останалите, посочени от касатора и в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна и не следва да бъде уважена.

Претенцията на ответника по касация е основателна и следва да бъде уважена съгласно представените доказателства.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6680/02.11.2015 г. постановено по адм. дело № 12010/2014 г. от Административен съд София – град.

ОСЪЖДА Агенция "Митници", [населено място], [улица] ДА ЗАПЛАТИ на И. П. П., ЕГН [ЕГН] съдебни разноски в настоящото производство в размер на 400 (четиристотин) лева. Решението е окончателно