Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], сграда „И.“, ет. [номер] срещу Акт №К-26-С-1 от 04.07.2016 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 -2013 г.“

С оспорения акт ръководителят на Управляващия орган наложил на [фирма] финансова корекция в размер на 25% от стойността на верифицираните разходи по сключения договор №Д-066-2015 г./BG161PO003-1.2.05-0001-Su-008 от 20.10.2015 г. с изпълнител [фирма] на стойност 517 020, 00 лева с ДДС.

Жалбоподателят – [фирма] счита, че обжалваният акт следва да бъде отменен, като постановен при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Сочи, че това е индивидуален административен акт и за него е налице правен интерес от оспорването му. Счита, че административният акт не отговаря на изискванията за форма и мотиви установени в чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, като не е спазен и срокът за издаване на акта съгласно чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ. УО не е спазил предвидената в закона процедура относно реда и сроковете по налагане на финансова корекция, както и не е завършил същата с предвидения от закона окончателен акт – решение. Излагат се подробни съображения във връзка с представеното становище от проф. В. Д. и относимостта му към процесния спор. Липсват каквито и да е конкретни факти и обстоятелства, които да аргументират тезата, че възложителят е нарушил забраната за включване в решението за откриване на процедурата, обявлението или документацията за участие условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лицата в обществените поръчки. Твърди се, че оборудване, което отговаря на всички минимални технически изисквания се предлага и от други производители на такава апаратура – A., P. E., W. и...