Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите (НАП) срещу решение по адм. дело № 8662/2014 г. по описа на АССГ. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяна на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна Д. В. Р., чрез процесуални представители адв.. П и адв.. З, с отговор на касационна жалба, писмена защита и в хода на устните състезания оспорва жалбата, като неоснователна. Претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като изводите на съда за допуснато нарушение на материалния закон на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. са правилни.

Върховният административен съд, V отделение, като взе предвид, че съобщението за връчване на препис от решение № 4000/09.06.2015 г. е връчено на жалбоподателя на 22.06.2015 г., а жалбата до съда е подадена на 06.07.2015 г., намира същата за допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок. Разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 4000/09.06.2015 г., постановено по адм. дело № 8662/2014 г. по описа на АССГ е отменена заповед № 628/15.08.2014 г. на изпълнителния директор на НАП, с която е прекратено служебното правоотношение на Д. В. Р. за длъжността Началник сектор 2 в отдел „Събиране на дългове“ към Дирекция „Събиране“ при Териториална дирекция на НАП – [населено място], с ранг I младши, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ), За да обоснове този правен извод АССГ приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, но при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон с липса на материалноправни предпоставки по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл.)...