Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], област Я., Индустриална зона ЮГ, представлявано от Н. Г. К. в качеството му на Управител, чрез процесуален представител адвокат Стоева, срещу решение № 377 от 20.01.2016 г. на Административен съд София - град, трето отделение, 17 състав по адм. дело № 5296/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц – 6 от 13.03.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), към настоящия момент преименувана на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в частта му по Раздел І, т. 1 и Раздел ІІ, с които ДКЕВР е утвърдила, считано от 13.03.2014 г. на [фирма] / [фирма]/ цена за достъп до електропреносната мрежа (при следните ценообразуващи елементи: необходими годишни приходи – 6 041 хил. лв.; норма на възвращаемост на капитала – 6, 83 %, прогнозни количества ел. енергия за регулаторния период – 2 461 070 МВтч) в размер от 2, 45 лева/МВтч без ДДС за производители на ел. енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени. Касаторът намира така постановеното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател с Решение Ц-6 се утвърждава цена за достъп, която противоречи на материалноправните разпоредби на ЗЕ. На следващо място твърди, че при издаване на Решение Ц-6 не са спазени административнопроизводствените правила. По подробно развити съображения за така заявените пороци моли съдебното решение да бъде отменено и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на КЕВР направените по делото разноски. Претендира присъждане на разноските и за...