Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х. З. М., чрез процесуален представител адв.. С, против решение № 2372 от 10.11.2015 г., постановено по адм. дело № 2639/2015 г. по описа на Административен съд - Варна. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост отм. енителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът – Командирът на военно формирование 22580 – В., в отговор по касационната жалба, счита същата за неоснователна и недоказана.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Х. З. М. против заповед № ЛС-01-9/22.04.2015 г. издадена от Командира на военно формирование 22580 – В., с която на М. – главен старшина на район във военно формирование 22580 – В., на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3 и чл. 162, т. 1а от ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗОВСРБ) договорът му за военна служба е прекратен с изтичане на уговорения срок, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в резерва.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон.

Решението е валидно,...