Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на заместник – министър на правосъдието против решение № 5498 / 02.08.2016 г. по адм. дело № 4150 / 2016 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 270 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) и недопустимост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – А. А. К. изразява становище за неоснователност на същата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

С решение № 5498 / 02.08.2016 г. по адм. дело № 4150 / 2016 г. Административен съд София – град е обявил нищожността на писмо изх. № 94 – А – 206 / 15 от 30.07.2015 г. на заместник – министър на правосъдието, с което е обективиран отказ за преместване на А. А. К. от длъжността „държавен съдебен изпълнител в Районен съд гр. Т. на същата длъжност в Районен съд – гр. П.. Изпратил е преписката на министъра на правосъдието за издаване на нов акт.

За да постанови този съдебен акт, административният съд е приел, че в закона не е предвидена възможност министърът на правосъдието да делегира правомощията си по чл....