Образувано е по касационна жалба на Г. Ш., подадена чрез пълномощника му адв.. В против решение № 5198/21.07.2015г., постановено от Административния съд София-град по адм. д.№ 5952/2015 година.
С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на Ш. Г., гражданин на У. срещу решение № 3868/19.05.2015г. на зам. предсадетел на ДАБ към МС на РБ, с което последният на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ отказал предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Ш. Г.-гражданин на У..
В касационната жалба се поддържа неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му и уважаване на жалбата срещу административния акт.
Ответникът в касационното производство-зам. председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерския съвет оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна.
Предмет на обжалване пред административния съд е било решение на зам. председателя на ДАБ, с което на касатора е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Формиран е извод, че спрямо кандидата не са налице предпоставките, визирани в закона а предоставянето за единия или другия статут. В решението на зам. председателя на ДАБ е извършен анализ и на обстановката в У., като е прието, че тя не може да бъде определена еднозначно, тъй като в отделни части от Източна У. са налице сражения и бомбардировки, които достигат до равнището на безогледно насилие, като същевременно е прието, че спорадичните сблъсъци и бомбени експлозии не представляват въоръжен конфликт по смисъла на закона. Административният орган се е позовал също така на съществуващата възможност за вътрешно разселване, като е преценил като необоснован довода на кандидата, че това би било трудно за него и семейството му. Също така, административният орган е посочил, че жалбоподателят е влязъл в Русия, където е получил миграционна карта, преценявайки Русия като трета сигурна страна по смисъла та §1, т. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ).
Административният съд е възприел напълно констатациите и изводите на административния орган. Съдът е посочил в решението си, че и към момента на постановяването му липсвали, каквито и да било доказателства за това, че в Д. е налице въоръжен конфликт. Съдът е преценил като голословно твърдението на жалбоподателя, че в У. е приет закон, който преследва лица, напуснали родината си и при връщане същите ще бъдат подложени на изтезания. Посочил е, че от справката, представена от самия жалбоподател се установявало, че В. Р на У. е приела Закон за юридическия режим на военното положение, който предвиждал задържане на лица до 72 часа, без съд, които са заподозряни в тероризъм ( като К. смятал опълченците в Д. за терористи), но по делото не са направени твърдения, че жалбоподателят е бил опълченец.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно като краен резултат. Обоснован и верен е изводът на административния съд, че в конкретния случай, не са налице предпоставките за предоставяне на бежански статут на жалбоподателя. Съдът правилно се е позовал на бежанската история, разказана от кандидата по време на интервютата му в ДАБ, приемайки, че фактите, които чужденецът е съобщил не попадат в хипотезата на чл. 8 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ). По време на интервюто, проведено на 11.12.2014г., чужденецът е съобщил, че е напуснал страната си на произход, тъй като постоянно е имало бомбардировки, падали са снаряди и са живеели в непрекъснат страх за живота си. Аналогични причини, чужденецът е съобщил и на интервюто, проведено на 30.10.2014г., както и по време на интервюто, проведено на 18.09.2014 година. На първото интервюто - проведеното на 18.09.2014г. кандидатът е посочил като причина за напускане на страната му на произход и опасността да го вземат насила да воюва в украинската армия, и да убива хора от своя народ, която причина обаче не е поддържал в следващите интервюта. Така посочените причини за напускане на страната му на произход, правилно не са квалифицирани като страх от преследване, поради раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Съобщените причини не представляват действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ, нито пък са свързани с обстоятелствата, поради които би могло да се приеме, че е налице преследване по смисъла на чл. 8 от същия закон.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като правилен извода, както на административния орган, така и на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките за предоставяне и на субсидиарната закрила - хуманитарен статут. Причините, поради които може да се предостави хуманитарен статут са посочен в ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ). Разказаната от кандидата бежанска история изключва приложението на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Тя не попада и в хипотезата на т. 3 на посочения член. От справките за ситуацията в У. и по-конкретно за областта Д., от която идва чужденецът става ясно, че и към лятото на 2016г. там са налице въоръжени сблъсъци. От справката, представена пред касационната инстанция се установява, че към лятото на 2016г. обстановката в У. относно сигурността остава критична и нестабилна с наличието на интензивни стълкновения в зоната на конфликта и периодично избухващи боеве между украинската армия и бунтовниците в Д.. Тоест, описаната обстановка очертава вътрешен въоръжен конфликт в някои части от източна У., за която обаче не може да се приеме, че е съпътствана с безогледно насилие. От информацията, съобщена от самия чужденец по време на интервютата с него, става ясно, че на адреса в [населено място], където е живял чужденецът е останала да живее майката на съпругата му. В хода на процедурата в ДАБ и тази по обжалването на отказа, чужденецът не съобщава за инциденти, станали в района, в който се намира адресът, които сериозно да са застрашили живота или здравето на лицата, живеещи в него.
Също така от справките за ситуацията в У., не може да се направи извод, че на територията на цялата страна е неспокойно. За чужденеца и неговото семейство е съществувала възможността да установят местоживеенето си в друга част на У., където няма въоръжен конфликт. На интервютата в ДАБ, на въпроса, защо не е продължил да живее на друго място в У., чужденецът е отговорил, че на другите места, идващите от Д. и Л. области не са били добре приети от местното население. От справките, съдържащи се в преписката, липсва обаче информация, въз основа на която да се приеме, без всякакво съмнение, че във всяка друг част от територията на У., идващите от Л. или Д. области биха имали трудности от такова естество, което да не позволи установяването им там.
От друга страна, установено е и не се оспорва от касатора, че той е пристигнал със семейството си в България, след като е пребивавал в Русия, където му е била издадена миграционна карта, с която е можел да пребивава легално в страната за период от 90 дни. В тази връзка, административният орган основателно е преценил Русия като „трета сигурна държава” по смисъла на §1, т. 9 от ЗУБ. Самият чужденец съобщава на интервютата му в ДАБ, че в Русия има твърде много бежанци от У., което се потвърждава и от справката, представена пред касационната инстанция. Видно от нея е, че по-голямата част от украинците, търсещи убежище или други форми на легален престой в съседни страни са се насочили към Руската федерация. Касаторът обосновава нежеланието си да потърси международна закрила в Русия с твърдението, че повечето от украинците биват препращани в отдалечени райони, където може да им се осигури работа и подслон, но там климатичните условия били тежки и неподходящи за здравословното състояние на сина му. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че "повечето" не значи "всички", поради което съдът не е убеден, че при съобщаване на причината, която чужденецът изтъква-бронхиалната астма, от която страда синът му, тя не би била взета предвид от компетентните власти.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция при прегледа на документите в преписката установи факт, който макар и да не е посочен от административния орган и от първоинстанционния съд, е в подкрепа на извода им, че не са налице предпоставките за предоставяне на международна закрила на чужденеца. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 11 ЗУБ, в случаите, като този на жалбоподателя, когато чужденецът легално е влязъл в страната и пребивава в нея по законоустановения ред, срокът за подаване на молбата за международна закрила е предвиден от законодателя като предпоставка за преценка на основателността на молбата. В конкретния случай, по данни от самия жалбоподател, той е влязъл на територията на страната легално на 08.08.2014 година, като не е подал молбата за международна закрила в близките дни след тази дата, а едва един месец след това на 11.09.2014 година, без да се сочат от жалбоподателя обстоятелства въз основа на които да се направи извод, че причините за закъснението не са зависели от него.
По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК,Върховният администтративен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5198/21.07.2015г., постановено от Административния съд София-град по адм. д.№ 5952/2015 година. Решението е окончателно.