Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Г. Д. от гр. Б. против решение №774/10.07.2009г. на Административен съд-Бургас, постановено по адм. дело № 1716/2008г., с което отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-14-542/06.10.2008г. на зам. Началника на ДНСК, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж: „Бетонов фундамент за сграда със санитарен възел, попадащ в ПИ №055001 по картата на възстановена собственост, в местност „Айроди”, землище на гр. А., О. Ц..

В касационната жалба се излагат подробно доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон -касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът ДНСК оспорва жалбата.

О. Л. С. К., С. С. К. и Министъра на околната среда и водите не вземат становище.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

По повод касационната жалба и при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е недопустимо в частта, в която е постановено спрямо МОСВ. Надлежни страни по оспорването на заповеди за премахване на строежи са органът, издал заповедта, лицето, адресат на задължението за премахване, и носителите на вещни права върху строежа и поземления имот, в който попада той. МОСВ няма нито едно от тези качества, поради което не е процесуално легитимирано да участва в делото. Решението спрямо него следва да бъде обезсилено-чл. 221, ал. 3 АПК.

Касационната жалба срещу останалата, допустима част от решението, е неоснователна.

Установено е, че строежът, представляващ бетонов фундамент с размери 8/10м., със санитарен възел с размери 2/3 м. и височина 2, 60м. е изпълнен от жалбоподателя в имот, притежаван в съсобственост между него и ответниците Л. К. и С. К. и попадащ в Природен парк „Странджа”, Защитена местност ”Устието на р.Велека, без изискуемите се строителни книжа, предвиждания по действащия Териториално-устройствен план за местността, промяна предназначението на земята и писмено съгласие на МОСВ, според изискването на чл. 13, ал. 2 ЗЗТ. Редовно съставените от длъжностните лица на РДНСК-Ямбол и Бургас констативни актове по чл. 225, ал. 3 ЗУТ са доказателства за съществуването и вида на строежа, които не се оспорват и от касатора. Строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, както правилно е квалифициран от административния орган и от съда. Ирелевантни за спора са изпитаните от касатора трудности при снабдяването с изискуемите се по закон съгласувания с държавни органи и институции, както и проектните предвиждания на ОУП на О. Ц..

Като е достигнал до подобни фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и което следва да бъде оставено в сила в допустимата си част.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №774/10.07.2009г. на Административен съд-Бургас, постановено по адм. дело № 1716/2008г. в частта, в която е постановено спрямо МОСВ. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Й. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Ч./п/ Л. М. Л.М.