Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. П. при ЦУ на НАП против Решение № 1192/16.09.2009 год. на Административен съд - Пловдив, Първо отделение, IІІ-ти състав, постановено по адм. д. № 484 по описа за 2008 год. на този съд. С решението е отменен като незаконосъобразен по жалба на ЕТ "А. С." - гр. С. З., представляван от А. Ж. С. Ревизионен акт № 2400843/02.01.2008 год. на орган по приходите в ТД на НАП - гр. С. З., потвърден с Решение № 106/11.02.2008 год. на Директора на Дирекция "ОУИ" – гр. П. при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди месец Февруари, Март, Април, Май, Юни и Юли 2007 год. е начислен допълнително ДДС в размер на 28661 лв. и лихви в размер на 2691, 34 лева. В полза на едноличния търговец са присъдени разноски в размер на 1450 лева. В касационната жалба се твърди, че е налице отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че съдът е направил невярно тълкуване на израза "доставени му на територията на страната, включително внесени/или от територията на друга държава членка" в първото изречение на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС, което изисква към момента на доставката на стоките на дилъра, територията на страната да е територията на държава - членка. Приходният орган приложил законосъобразно нормата на чл. 151, ал. 3 от ЗДДС и при продажбата на автомобили втора употреба е начислен допълнително ДДС върху данъчната основа при вноса на автомобилите, която е по-висока от продажната им цена. В закона не се съдържа никакво ограничение относно момента, в който да е осъществено придобиването на стоката - преди или след присъединяване на страната към Европейския съюз, респективно този момент е ирелевантен. Процесният внос е осъществен преди 01.01.07 год., като последващото присъединяване на РБ към ЕС, в резултат на което тези сделки вече представляват ВОП, не променя факта, че към момента на придобиване на стоката сделката е представлявала внос по смисъла на ЗДДС. Твърди се, че разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС обхваща всички възможни способи за придобиване на стоката, включително вноса. Моли за отмяна на решението, отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - ЕТ "А. С." - гр. С. З., представляван от А. Ж. С. я е оспорил чрез доводи, изложени в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание от адв. С. П. от АК - Пловдив. Според пълномощника на търговеца при придобиване на стоките е ползван общия ред и е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Ответникът твърди, че той не притежава качеството "дилър" по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС, което касае закупуване, придобиване и внасяне на стоки при действието на ЗДДС в сила от 1.01.2007 год. Новият режим на облагане е неприложим към вноса отпреди 01.01.2007 год. На разпоредбите от Глава седемнадесета на ЗДДС не е придадено обратно действие, в който смисъл са и нормите на Директива 2006/112/ЕС. Ответникът се позовава на практика, постановена от ВАС, цитирана в писмените бележки. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Едноличният търговец не се явява дилър по смисъла на § 1, т. 23 ДР на ЗДДС, като на нормите от Г. С.та не е придадено обратно действие.

Върховният административен съд, състав на Първо „А” отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.

В първоинстанционното производство е преценена законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт № 2400843/02.01.2008 год. на орган по приходите в ТД на НАП - гр. С. З., потвърден с Решение № 106/11.02.2008 год. на Директора на Дирекция "ОУИ" – гр. П. при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди месец Февруари, Март, Април, Май, Юни и Юли 2007 год. е начислен допълнително ДДС в размер на 28661 лв. и лихви в размер на 2691, 34 лева. От фактическа страна е установено, че през тези периоди търговецът е извършил продажба на общо 31 броя леки автомобили втора употреба, закупени преди 01.01.2007 год., налични към момента на влизане в сила на новия ЗДДС, извън страната и внесени с ЕАД. Приходният орган е направил сравнение между платения при вноса/покупката ДДС с данъка, начислен при последващите продажби. Констатирано е, че данъчната основа при продажбите е по-малка от тази при вноса/придобиването и приходният орган е определил едноличния търговец като "дилър" на стоки втора употреба съгласно определението, дадено в § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС (в сила от 01.01.07 год.). По време на ревизията е прието, че продажбите са в нарушение на чл. 151, ал. 3 от ЗДДС поради неправилното определяне при тях на данъчната основа. В заключението по ССчЕ е посочено, че за всички доставки по които търговецът е бил получател той е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит. Изслушано е заключение на първоначална и допълнителна експертиза, според което ЕТ "А. С." е формирал себестойността на продадените автомобили като към покупната цена е включил разходи за транспорт, части за ремонт, екотакси, а в данъчната основа е добавена и обичайната печалба на търговеца за тази дейност. Съдът е кредитирал експертните заключения, но е посочил, че същите са ирелевантни за резултата по делото. Това е така защото е безспорно, че автомобилите са придобити чрез внос преди влизане в сила на ЗДДС, а данъчната им основа е била изчислена на базата на тяхната митническата облагаема стойност, след което лицето е ползвало правото на данъчен кредит за периодите на вноса. Съдът е направил изводи, че оспорващото дружество не отговаря на критериите по § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС, както и че нормите на чл. 143, чл. 151, ал. 3 от ЗДДС не са приложими за стоки втора употреба, внесени преди влизане в сила на ЗДДС - 01.01.2007 год. Материалните права се уреждат от закона, действащ по време на възникването им, а в ЗДДС няма нов текст, придаващ обратно действие на чл. 143 ЗДДС. Освен това институтът на ВОП е въведен с новия закон, след вноса.

Решението на АдмС - Пловдив е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

Спорът по делото е относно правилното приложение на материалния закон. Настоящият касационен състав счита, че в случая е неприложим текста на чл. 151, ал. 3 от ЗДДС, защото леките автообили са придобити в период от време преди влизане в сила на новия ЗДДС, а именно преди 01.01.2007 год. Правилен е първоинстанционния извод, че относно тези автомобили търговецът няма качеството на "дилър", дефинирано в § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС, тъй като на чл. 143, чл. 151, ал. 3 и сл. разпоредби от Г. С.та на ЗДДС не е придадено обратно действие. Това означава, че те не са приложими относно стоки - леки автомобили втора употреба, придобити по време на действие на отменения ЗДДС. Липсват доказателства и твърдения вносът, осъществен преди 01.01.2007 год. да е по специалния ред, относим към дилърите на стоки - втора употреба (чл. 85 и сл. от ЗДДС отм. . Щом като правото на данъчен кредит се упражнява по общите правила, те са приложими (чл. 26 от ЗДДС) и спрямо определяне на данъчната основа при последващата доставка, осъществена след 01.01.07 год.

За касационното производство на едноличния търговец не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като липсват доказателства за направени такива.

Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Първо „А” отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 1192/16.09.2009 год. на Административен съд - Пловдив, Първо отделение, IІІ-ти състав, постановено по адм. д. № 484 по описа за 2008 год. на този съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К.в секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Ч./п/ М. М. М.Ч.